В творческия свят на Паруш Парушев се усеща нерядко живителният полъх на носталгичното настроение, оживяват незаглъхващи спомени от детството, непрестанното търсене на общение с любимия човек, тъжното разсъждение по неумолимото отлитане на годините и наближаването на неизбежния залез на човешкия живот. В творческото му полезрение са постоянните размисли върху смисъла и съдържанието на нашето съществуване на земята, битуващи в не една и две негови творби.
Такава атмосфера в сюжетно-тематичен и емоционален план диша и в новата му стихосбирка "Привечер" (издателство "АТЛ-50"), чието име ни насочва към съдържанието и характера на творбата.
Като съдържание книгата е с подчертано антологичен характер, поради което и основната й част носи заглавието "Антология", предшествана от "Ранни стихотворения" и последвана от цикъла "Бургас. 12 елегии". И трите й съставки обаче са изтъкани от сходна тематична канава и носят полъха на своеобразна мемоарна и носталгична обагреност. Подобно усещане внушава докосването ни още до ранните стихотворения от първия цикъл. Възкръсват скъпи спомени, които ни повеждат към любимия морски бряг с неизменния му плажен пясък и безконечните приливи и отливи, чиито неспокойни среброкоси вълни носят на крилете си нестихващите пориви на младостта и сладостната тръпка на първата любов.
Същината обаче на това произведение изповед, своеобразна психограма на изключително искрените и откровени преживявания на автора, откриваме в основния раздел "Антология". Тук в много по-широк диапазон поетът, разголвайки душата си, ни доверява една много сърдечна мемоарно-носталгична ретроспекция, за да почувстваме напрежението и динамиката на неговите толкова човешки и емоционални изповеди. Не на едно място ставаме съпричастни на непресекващи лутания в търсене на отлетелия аромат на личното щастие. Такова настроение ни обзема, когато се потопим в напрегнатия елегичен лабиринт на стихотворенията му "Провинциално летище", "Болница", "Балада", "Остров", "Болката" и др.
Авторът неслучайно е заселил тук и цикъла "Бургас. 12 елегии", които в сюжетно-емоционален аспект са в абсолютен синхрон с цялостното идейно съдържание на творбата. Финалните ритми на стихосбирката ни връщат към най-скъпите спомени, грейнали непомръкнали от младите години, окрилени от светли пориви и мечти по щастливо бъдеще. Но, уви! Затова е и неукротим и езикът на напиращите разочарования в натежал от болка стих. За щастие, вярата в доброто може само да я спаси вечната като времето човешка обич, която се притичва на помощ и в най-тежките ни и сурови дни. Това велико човешко чувство обнадеждава и поета, връщайки го в неугасващите зари на неговата младост.
Новата поетична книга на Паруш Парушев "Привечер", появила се на бял свят във времето на настъпващото житейско свечеряване на автора, е дълбоко художествено, психологически изповедно, мемоарно, актуално четиво, което свидетелства за неизменно благороден стремеж да се отстояват и връщат към живот най-скъпите, истинските човешки ценности, които придават смисъл и стойностно съдържание на човешкия живот. Като прибавим и стилово-езиковия метафоричен изказ, умелото професионално боравене с поетичното слово и художествено-естетически инструментариум, "Привечер" наистина заема своето важно място в днешната ни художествена литература, обогатявайки по специфичен начин в психо-носталгичен път родната изящна книжнина.

