Какво предлага поредната Пътна карта на ЕС

Димитър Щерев

Централна и Източна Европа са силно зависими от вноса на енергия от трети страни, а Русия, след значителния спад в доставките си през предходните години, е една от малкото алтернативи за осигуряване на енергийните доставки.  Предложеното постепенно премахване на руските енергийни източници предизвиква бъдещи сценарии, които в крайна сметка могат да се окажат нереалистични на практика.
Но забраната на една алтернатива води до по-голяма зависимост от друг източник, което е в противоречие с желаната енергийна диверсификация и ще възпрепятства способността на европейските държави да осигурят по-ниски цени на енергията за своите промишлени и битови потребители.
Обаче всяка предприета мярка следва да се основава на задълбочен анализ и оценка на потенциалните й въздействия, внимателно претеглени спрямо реалните ползи, които тя би могла да носи.  Анализът трябва да оцени техническите, икономическите и правните последици от всякакви обвързващи ограничения, наложени върху пазара на енергийни източници с произход от Русия или с друг произход.  В противен случай предложените мерки ще навредят много повече на страните от ЕС, отколкото в частност на самата Русия.
Относно постепенното премахване на вноса на руски природен газ - засиленият натиск върху европейския газов пазар чрез забрана на един източник на доставки води до увеличение на разходите за всички държави членки на ЕС, независимо откъде получават доставките си на газ. 
Руският природен газ в момента е единственият източник на гъвкави доставки на природен газ за Европа. От друга страна, по-малко руски тръбен газ означава по-малка гъвкавост, което води до по-високи цени и в крайна сметка до намаляване на конкурентоспособността на продуктите, произвеждани в ЕС.

Ценови въздействия от мярката

Ценовите въздействия върху стоковите пазари след края на транзита на газ през Украйна бяха видими - голям натиск върху цените както на газа, така и на електроенергията.  Ако руските потоци към Европа тотално спрат, това би имало отрицателно въздействие върху индустрията, правейки я неконкурентоспособна в сравнение с продукцията в останалата част на света (Китай, Индия, Индокитай и др.).
В началото на февруари 2025 г. цената на Търговската платформа TTF (Нидерландия) за газови доставки надхвърли 53 евро/MWh (двойно по-висока от обичайната пазарна цена за зимния сезон). В момента цената е около 33 евро/MWh и все още реагира остро на пазарните събития, свързани с ликвидността и наличността на стоката.  Повечето от тези събития през последния период са свързани с военните действия в Украйна и/или с транзита на газ през тази държава.
От началото на военния конфликт в Украйна Европейският съюз постепенно измести от своя пазар около 140 млрд. куб. м природен газ, идващ от Русия, а това представлява повече от 1/3 от потреблението на природен газ в Европа.  Въпреки няколкото източника на газ - Норвегия, Либия, Алжир, Азербайджан и местното производство в ЕС, руският тръбен газ представляваше единственият гъвкав източник за покупка. Всички останали източници снабдяват ЕС на база на своя максимален потенциал. Следователно лозунга от рода "отърваваме се от зависимостта от руския газ" не е приложим и с тези мерки ние си създаваме още повече зависимост.

В Европа се наблюдава драстичен спад 

на добива на природен газ от Северно море (от компании от Норвегия, Великобритания и Нидерландия) с увеличаваща се необходимост от допълнителен внос от неевропейски държави.
Да бъдеш независим, означава да имаш възможността да избираш, но ЕС загуби тази възможност и в момента ставаме все по-зависими от втечнения природен газ (LNG), който по себестойност е по-скъп от тръбния газ. Освен това, втечненият природен газ е глобално търгувана стока и ние ще трябва да се борим за доставки от тази стока в условията на силна волатилност с много играчи на пазара, а това както бе споменато по-горе, ще оказва осезаем натиск върху цената.
Друг важен факт е, че след постепенното спиране на доставките от Русия на около 140 млрд. куб. м на годишна база, нямаше свободно предлагане за замяна на този обем в световен план.  Същевременно в Европа трябваше да се възстанови баланса между търсенето и предлагането на газ, което повиши цената до ниво, при което някой друг се отказва в полза на европейския внос.
Очакваното предлагане на втечнен природен газ (LNG) вероятно ще облекчи напрежението на пазара, но това обаче ще зависи от търсенето, което остава силно повлияно от състоянието на времето. Комбинацията от горещо лято и студена зима, заедно с евентуални неблагоприятни прекъсвания, има негативния потенциал значително да намали възприеманото свръхпредлагане.
С други думи, без руски доставки цените на природния газ е малко вероятно да се върнат към исторически ниските си нива. Намалената гъвкавост в доставките вероятно ще води до продължаваща висока нестабилност (волатилност) на цените, причинена от доминиращия внос на втечнен природен газ (LNG).

Икономическата конкурентоспособност 

отдавна е един от основните политически приоритети на ЕС. Но в условията на забрани и санкции, икономките на европейските държави стават особено уязвими, а правителствата на тези държави трябва да имат възможност да проявяват гъвкавост при осъществяване на националните си планове за достъп до по-евтини енергийни източници и в крайна сметка - към развитие на конкурентно способна икономика. Конкурентоспособната икономика означава икономика на устойчиви темпове на производителност, икономика, която е в състояние да стимулира растежа, а оттам доходите и благосъстоянието на хората. За съжаление в условията на забрани и санкции това едва ли може да се случи.
Планираните нови алтернативни маршрути към Източна и Централна Европа са проблематични поради различни технически ограничения в тази част от газовата инфраструктура на Европа и следователно, тази част от Европа ще бъде най-негативно засегната. 
Източна и Централна Европа остават най-уязвимият регион, тъй като не разполагат с алтернативни източници на газ. При липса на потоци тръбен газ от Русия този регион ще се сблъска с високите цени на газа, тъй като ще трябва да се внася газ от други региони и да се плащат такси за регазифициране, пренос, капацитет и др. 
Единственият работещ маршрут за доставка на руски природен газ за страните от Източна и Централна Европа е през България чрез „Балкански поток” („Турски поток 2”) и за щастие, този маршрут засега остава незасегнат от санкции и целенасочени взривове, какъвто бе случаят със „Северен поток 1, 2”. 
Противно на некомпетентните и подвеждащи публикации и интервюта, България поддържа валиден Транзитен договор с "Газпром експорт" и др. компании, което носи на държавата ни значителни годишни приходи. Тук е мястото да се отбележи, че продължаващото изпълнение на този договор е от стратегическо и икономическо значение за развитието на газовата индустрия в България и допринася за стабилността на Националната енергийна система и икономиката ни като цяло.
За 2024 г. приходите, които България реализира от „Балкански поток” („Турски поток 2”) чрез държавния преносен оператор „Булгартрансгаз”, са над 270 млн. евро (245 млн. евро от сключения дългосрочен договор с ПАО „Газпром експорт” и над 25 млн. евро от предлагания свободен капацитет). И тук е мястото да се отбележи, че такива приходи България никога няма да може да реализира чрез пренос и/или транзит на втечнен природен газ поради вече изтъкнатите обективни причини от технико-икономически характер.
От друга страна, държавите Турция, Гърция, Сърбия, Северна Македония, Унгария, Словакия, Австрия внасят природен газ от Русия по дългосрочни договори с клаузата "Take or Pay"/"Вземаш или Плащаш". Забраната за внос на руски тръбен природен газ би довело до риск от продължителни диспути и съдебни спорове, резултиращи в значителни финансови загуби за газопреносните оператори, което ще води до недостиг от приходи в държавните бюджети на тези държави. 

3e news, със съкращения

*Авторът е член на Работен комитет към Международния газов съюз