Учителите ми възпитаха у мен дълбока любов към музиката

ЕМАНУИЛ ИВАНОВ привлече вниманието на международната музикална общност след блестящия си успех - Първа награда на международния конкурс за пианисти "Феручо Бузони" през 2019 г. в Италия. Роден през 1998 г. в Пазарджик, от ранна възраст той проявява силен интерес и любов към музиката. Започва уроци по пиано на около 7 години при Галина Даскалова в родния си град. Завършва езиковата гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик. Учи пиано при проф. Атанас Куртев от 2013 до 2018 г. Студент е с пълна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам под ръководството на Паскал Немировски и Антъни Хюит. Участвал е в майсторски класове на именити музиканти, във фестивали в България, изнася солови рецитали, прави концертни турнета в много страни. Бил е солист на водещи оркестри у нас и в Италия. Освен че свири на пиано, той композира редовно от дете. Носител е на награди от авторитетни международни конкурси у нас и по света.

- Господин Иванов, защо избрахте 24-те прелюдии на Дебюси, определяни като произведения, изумителни по красота и оригиналност, за Вашия концерт на 18 ноември в Софийската градска художествена галерия в есенното издание на "CULTURAMA FEST"? Откога са във Вашия репертоар и колко често ги представяте пред публика?
- Прелюдиите на Дебюси присъстват в моя творчески път още от детските ми години - две от пиесите бяха част от програмата на първия ми солов рецитал. Постепенно добавих всички 24 към своя репертоар, но никога преди не съм ги изпълнявал като едно цяло, така че на 18 ноември за мен ще се състои една своеобразна "премиера"! Това са 24 абсолютни шедьовъра, които променят коренно начина на мислене в създаването на клавирни произведения, създават абсолютно нови пътища. Всяка от пиесите буквално прелива от различни цветове, вкусове, аромати и във всяка от тях виждаме по един малък, но напълно завършен свят, разработен до съвършенство.

- Какво преди всичко търсите в композициите, които да включите в репертоара си - емоцията, техническата виртуозност, мелодиката, трудността, рядкото изпълнение или пък напротив - популярността на едно произведение, за да представите своя различен прочит? 
- Най-вероятно е съвкупност от всичко, но главното, което определя моя избор, е наличието на силен вътрешен импулс към конкретната творба. Избягвам да свиря пиеси, към които не чувствам това влечение. Много често се стремя към по-рядко изпълнявани творби, защото количеството на тези, които са останали в сянката на най-популярните, наистина е огромно, а много от тях не отстъпват и по качество, и по емоционално съдържание. Така че съм възприел за нещо като своя мисия да представям на слушателите произведения, които най-вероятно не са чували преди.
- Вашите преподаватели, ментори или пък изпълнители, които цените, повлияли ли са по някакъв начин на Вашия интерес, привличане към определени композитори, произведения, епохи?
- Трудно е да се проследи чие влияние е най-силен фактор в оформянето на предпочитания и вкус. Има музика, по която съм бил "запален" от моите преподаватели, но същевременно с тях имаме и коренно различни мнения за някои автори и стилове. Един изпълнител, на когото може би дължа своя интерес към по-рядко изпълнявана музика, е канадският пианист Марк-Андре Хамелин. В зората на YouTube израснах с неговите записи и благодарение на тях обикнах автори като Алкан, Годовски, Медтнер, Бузони.

- Завоювали сте забележителни отличия на престижни клавирни конкурси по света. Чие мнение е най-ценно за Вас? 
- Стремя се да не се фиксирам в различни мнения, за мен е важна моята връзка с музикалния текст и начините, по които мога да го предам на всеки слушател. В нашето изкуство сякаш няма обективна истина, така че един изпълнител може да получи десетки коренно различни мнения. Същевременно един от най-големите комплименти, които музикант може да получи, е от детската публика - децата възприемат музиката по невероятно чист и необременен от предразсъдъци начин, като моментално засичат неискреност и фалш.
- Колко е важна подкрепата за един млад артист в началото на неговия творчески път? Вие от какво най-много се нуждаехте и кой Ви подаде ръка в първите стъпки?
- Абсолютно невъзможно е за един млад музикант да оцелее без подкрепа, особено в настоящата действителност на жестока и безмилостна конкуренция. За мен ключова в първите ми стъпки беше подкрепата на моите учители - Галина Даскалова, а по-късно и проф. Атанас Куртев. Те възпитаха у мен истинска и дълбока любов към музиката.
- Свирили сте на големи световни сцени, с прочути оркестри и диригенти. Все още продължава ли да се проявява сценичната треска? 
- Всеки път! Вероятно съм от хората, при които сценичната треска никога няма да изчезне напълно, но това е за добро. Ако е в "здравословна доза", добре овладяна, тя може да придаде особено вълнуващи черти на изпълнението.
- Когато седнете пред пианото на подиума, занимава ли Ви мисълта за публиката или се вживявате в творбата и в изпълнението и всичко друго наоколо изчезва?
- В идеалния случай би трябвало да се случи пълно потапяне в музиката, при което човек спира да осъзнава по обичайния начин заобикалящата реалност и среда. Тогава цял концерт може да се усети като един миг, сякаш си се пренесъл в друго измерение.
- Може би това усещане е различно, когато свирите с оркестър и когато изнасяте солов рецитал?
- Да, защото при свиренето с оркестър (както и в камерната музика) е необходимо активно слушане не само на това, което извира от твоя собствен инструмент, а и на всички останали. В солов рецитал е много по-вероятно съзнателно и целенасочено да се "изгубиш" в музиката, докато при съвместно музициране е нужна диференциация на фокуса, за да може да се постигне истинско единство.

- Музикантите, които свирят на "преносими" инструменти, като че ли са облагодетелствани, защото ги познават в детайли и не може да има изненади. При Вас какво е чувството, когато за пореден път застанете пред нов инструмент и трябва да го опознаете много бързо? 
- Ние понякога им завиждаме, но за мен това да не свиря на собствен инструмент е по-скоро благословия, отколкото проклятие. Най-практично погледнато, когато пътуваме, не се чувстваме задължени да репетираме непрестанно, защото често няма такава възможност - това е голямо щастие, защото можем да четем, да слушаме музика, да почиваме по-ефективно (което винаги е важно при подготовката за един концерт). 
Другият характерен момент е този на "запознаване" и "сприятеляване" с всеки нов инструмент. За мен този процес е особено интересен и налага съвършено различен подход към осмислянето на всяка творба; почти всеки детайл би могъл да се промени според даден инструмент и неговите специфики - педализация, фразировка, туше, темпо. Тази променливост в процеса е част от факторите, които могат да предотвратят превръщането на една интерпретация в "музеен експонат" (разбира се, наред с достатъчно активно въображение). Естествено, има и рискове, невинаги човек може да се сприятели с даден инструмент, понякога е по-трудно, понякога въобще не се получава, но това е просто част от професията ни. 

- Изпълнявате музика от различни композитори. Как би изглеждала програмата на концерт от български произведения, съставена от Вас? Бихте ли добавили и свои творби?
- В последните години се опитвам да се развивам по-активно и като композитор и със сигурност бих включил и моя музика. Но един български автор, който силно ме привлича, е Лазар Николов, който ни е завещал особено голямо и разнообразно клавирно творчество. Разбира се, бих включил и творби от наши "класици" като Димитър Ненов и Владигеров.
- Имате ли време за други занимания, за почивка, хоби, изобщо за личен живот, наред с подготовката за концерти, за конкурси, разучаването на нови произведения, записите за музикални компании и радиостанции, пътуванията по света...
- Опитвам се... Разбира се, когато това не е особено успешно, вината е изцяло моя, защото опитвам да нося твърде много "дини". Но животът извън работата върху музиката е нещо много важно за самото музициране. Всяко преживяване е способно да намери своето отражение в начина, по който свирим. Не е възможно да правиш истинска, жива музика, когато само си затворен в една стая с инструмента си. Невероятно е колко обогатяваща може да бъде например една разходка за начина, по който формираме дадена музикална интерпретация. Опитвам се да намирам време да чета повече, да гледам стойностни филми, както и да бъда повече сред природата. Обичам и да колекционирам книги и грамофонни плочи, както и да готвя.