Неясно е бъдещето на данъчните складове на рафинерията

Процедурата около планираната продажба на задграничните активи на „Лукойл“ на швейцарската Gunvor е обект на сериозен интерес. Решението минава през „тройно сито“ - първо, продавачът и купувачът финализират договореността; второ, българските служби за сигурност (ДАНС) трябва да се произнесат за ефекта върху рафинерията в Бургас; и трето - американската агенция OFAC към Министерството на финансите трябва да разреши транзакцията. Това са три филтъра, без които сделка не може да има. Това съобщи Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Сделката Лукойл-Gunvor - неизвестни детайли

Съоснователят на Gunvor - Генадий Тимченко - е продал дяловете си през 2014 г., непосредствено преди да бъде санкциониран от САЩ заради близостта си с Владимир Путин. Оттогава мажоритарен собственик е шведът Тьорнквист. Компанията е регистрирана в Кипър, но е базирана в Швейцария и оперира по света. „Приходите й за миналата година са около 136 млрд. долара - повече от БВП на България", коментира гостът.
Ключовият въпрос според събеседника е дали Вашингтон ще приеме сделката като реална смяна на собствеността, а не като „прехвърляне от единия в другия джоб“. Ако американската оценка е положителна, Димитров предполага, че и българската позиция ще я следва. „Детайлите са неизвестни - възможни са клаузи за обратно изкупуване, ако санкционната среда се промени,“ обясни гостът.

Българският интерес: златна акция, горива и логистика

„Ако ДАНС каже "не", а САЩ - "да", българският актив няма как да бъде част от сделката", обясни събеседникът. Той напомни, че държавата разполага със златна акция и законодателни гаранции - без българско съгласие смяна на собствеността в „Лукойл Нефтохим Бургас“ не може да се случи.
Във фокуса е и снабдяването с петрол за рафинерията. Според експерта значителна част от обработвания суров петрол идва от находища извън Русия - най-вече в Казахстан, където „Лукойл“ е съдружник в Карачаганак и Тенгиз, както и в тръбопровода Тенгиз - Новоросийск (CPC), който вече има изключения от санкциите.
„Теоретично "Лукойл" може да насочва собствен добив към Бургас, ако все още е собственик на рафинерията,“ обясни гостът, като допълни, че компанията има значими операции и в Ирак.
Дори при спиране на бургаската рафинерия, недостиг на горива в България не се очаква. Има 90-дневен държавен резерв, а внос е възможен от Румъния, Гърция и Турция. Предизвикателствата биха били предимно логистични - капацитет на цистерни и гранични пунктове - и свързани със складирането: повечето данъчни складове са на „Лукойл“. „Не е ясно как биха оперирали, ако компанията е под санкции и трябва да получава плащания за ползването на тези складове.

Санкциите срещу руските компании и ефектът върху пазара

Димитров разделя санкциите на две групи: мерки срещу активите на „Лукойл“ и „Роснефт“ извън Русия и ограничения върху техния износ на суров петрол. „Опитът с „Газпромнефт“„и „Сургутнефтегаз“ показва, че износът не намалява съществено,“ обясни гостът. Пазарът вече е приспособен: използва се т.нар. сенчест флот, сменят се юридически собственици и посредници, за да стига суровината до Индия и Китай. 
Ценовият ефект работи в същата посока: руският сорт се търгува с отстъпка от 11-12 долара спрямо Brent, която може да нарасне с още 2-3 долара за барел заради по-високия геополитически риск, обясни събеседникът. „Това не обезсмисля търговията, но намалява печалбите,“ обясни Димитров, изтъквайки и по-скъпото застраховане и транспорт.
Очакването му е експортът на Русия да се понижи умерено - между 150 и 300 хил. барела дневно - от ниво малко под 4 млн. барела на ден. „Големи сътресения за Русия не се предвиждат, защото "Лукойл", "Роснефт" и другите две компании държат около три четвърти от руския износ,“ коментира гостът.
Картината се вписва във все още слабо търсене: „Предлагането превишава търсенето с около 1,5-2%, което натиска цените надолу,“ отбеляза събеседникът. Именно ниските цени дават увереност на Вашингтон да разширява санкциите, балансирайки между ограничаване на руските приходи и избягване на ценови шок.

Епицентър