Няколко думи
Кражбите като норма
/ брой: 202
Цените растат, а с тях и кражбите. Организирани банди изпращат деца да крадат масово по моловете. Тревожните данни за България идват на фона на т.нар. обир на века в Лувъра, където бяха задигнати исторически експонати за близо 90 млн. евро!
Трябва ли да бъдем изненадани, че кражбите може би ще се превръщат в нещо все "по-нормално" и все по-разпространено? Все по-трудно е да очакваме от хората да демонстрират морал и ценностна система в свят, който не показва много загриженост и интерес към тяхното благополучие. Някак си от ден на ден се усеща едно "всеки сам за себе си и всеки, както може".
Премазани от напора на потребителската култура, изпадаме в обстановка, която започва да наподобява историческата фраза на Мария Антоанета "Като няма хляб, да ядат пасти".
И до днес е доста спорно дали такава реплика е била произнасяна изобщо, но за едно нещо няма спор - за все повече хора животът не е живот, а трудно оцеляване. От другата страна на блясъка на витрините често прозират глад, безнадеждност и безсилие.
Най-тревожното е, че в тази борба въвличаме и децата си. Те растат в свят, в който престъпността се превръща в „норма“, а агресията - в средство за изразяване.
Ако още сега бележим младото поколение с престъпления, какво бъдеще ще имат след десет години? Как ще израснат достойни и отговорни възрастни, ако днес не им показваме пътя към това? И не, проблемът не е само наш. В Швеция, където престъпността сред непълнолетни достига рекордни нива, подготвят радикална реформа - задържане на нарушители още от 13-годишна възраст. Там властите поне признават, че има криза. Опитват се да откъснат младите от влиянието на престъпните банди, да им дадат шанс да изберат друго бъдеще. А ние? У нас тревогата се превръща в навик. Чуваме за кражби, побои, престъпления, извършени от деца - и мълчим. Разчитаме, че „ще се оправи“. Караме на автопилот. А историята показва, че апатията винаги е последната спирка преди катастрофата. Обикновено тежките събития събуждат обществото. Но нас дори те не ни разтърсват. Какво тогава трябва да се случи, за да се събудим?
Посегателството над Лувъра може да е само началото на редица следващи събития, свързани с все "по-смели" прояви на беззаконие. По какъв друг начин хората могат да покажат своето несъгласие и бунт с това, което се случва около тях? Всяка революция започва с едно - бунт срещу бездействието. И винаги носи две неща - хаос и насилие. Дотам ли трябва да стигнем, за да осъзнаем, че сме заспали твърде дълбоко?
