БРИКС върви по пътя на успеха

Тед СНАЙДЪР*,
„Американ консерватив“

Преди седмици лидери и високопоставени ръководители от страните от БРИКС се събраха в Рио де Жанейро, Бразилия, за своята 17-а годишна среща на върха. Американската хегемония продължава да намалява, а еднополюсният свят под ръководството на САЩ показва признаци на напрежение и разпад. В този контекст групата БРИКС, която заедно с ШОС се превърна във водеща алтернатива на настоящата система за международно управление, продължава да нараства по размер и институционална сила.
Семената на БРИКС са посети през 1996 г., когато се сформира основната група РИК от Русия, Индия и Китай. През 2009 г. Бразилия се присъединява и БРИК провежда първата си среща на върха. Година по-късно Южна Африка става член и групата е преименувана на БРИКС. През 2024 г. Египет, Иран, Обединените арабски емирства и Етиопия се присъединяват към БРИКС. Международната организация се разширява до десет държави, когато Индонезия става пълноправен член по-рано тази година.
БРИКС е международна организация, чиято основна цел е да противодейства на американската хегемония в един нов многополюсен свят. Тя не е нито съюз, нито блок и не се противопоставя на Съединените щати, с които много от членовете й имат добри отношения. Стреми се да сложи край на водения от Америка еднополюсен свят и да го замени с многополюсен свят, в който държавите имат равнопоставена дума, независимо от икономическата и военната си сила. Съединените щати и техните западни съюзници отхвърлят БРИКС, представяйки я най-общо като съюз на автокрации. 
Но съставът на групата опровергава това твърдение. Някои членове на БРИКС са автокрации, други са демокрации, а трети са смесица от двете. Забележително е, че три от четирите най-големи демокрации в света са нейни членове.
БРИКС е наистина глобална организация с членове от Азия, Европа, Африка, Латинска Америка, Близкия изток и Югоизточна Азия. БРИКС вече има и десет държави партньори от различни региони: Беларус, Казахстан, Узбекистан, Нигерия, Уганда, Куба, Боливия, Малайзия, Тайланд и Виетнам. Десетки други се редят на опашка пред вратата. БРИКС вече представлява половината от световното население и 41,4% от световния БВП.
Членовете й не споделят обща идеология и имат различни, понякога дори противоречиви цели. Това е смисълът на многополюсността - но западните критици често пропускат този момент, посочвайки „въпросите относно общите цели“ и „все по-разнородния“ характер на група, която е „раздробена“, като потенциални недостатъци. 
Когато в. „Гардиън“ казва, че „скорошното бързо разширяване... е отслабило сплотеността на БРИКС като група“, той не разбира самия смисъл на многополюсността. Член 5 от Декларацията от Рио 2025 потвърждава ангажимента на групата към многополюсността: „Ние потвърждаваме ангажимента си за реформиране и подобряване на глобалното управление чрез насърчаване... на по-представителна... многостранна система.“ 
„Ако международното управление не отразява новата многополярна реалност на ХХI век“, каза бразилският президент Лула да Силва във встъпителните си думи, „тогава страните от БРИКС трябва да го приведат в съответствие със съвременните изисквания“. Въпреки предупрежденията на Запада за хетерогенността на БРИКС, Да Силва изглежда е успял да постигне целта си да запази единството на членовете. Разделът на декларацията, посветен на „Мир, сигурност и международна стабилност“, подчертава необходимостта от предотвратяване на конфликти „чрез справяне с техните коренни причини“, като същевременно отбелязва, че „сигурността на всички страни е неделима“. Позоваването на „коренните причини“ и „неделимостта на сигурността“ е кодиран израз на подкрепа за Русия и нейните искания Западът да не може да укрепва сигурността си за сметка на Русия, като разширява присъствието на НАТО в Украйна. Декларацията осъжда неотдавнашните атаки на Украйна срещу цивилни лица и гражданската инфраструктура. Тя обаче не критикува Русия.
По подобен начин декларацията изразява подкрепа за Иран и осъжда „военните удари“ срещу него, като заявява, че ударите „представляват нарушение на международното право и Устава на Организацията на обединените нации“ и че „умишлените атаки срещу... граждански ядрени съоръжения под пълния контрол на Международната агенция за атомна енергия“ са „нарушение на международното право и съответните резолюции на МААЕ“.
Много от митническите заплахи на президента Доналд Тръмп, включително неотдавнашното му обещание, че „всяка страна, която се присъедини към антиамериканската политика на БРИКС, ще бъде обект на допълнителни 100% тарифи“, очевидно са насочени към защита на хегемонията на САЩ и възпрепятстване на зараждащата се многополюсност. Но те имаха обратен ефект, засилвайки търговията между нейните членове, включително търговията в местни валути вместо в щатски доларr.
В декларацията се изразява „сериозна загриженост относно увеличаването на едностранните тарифи“, които са „несъвместими с правилата на СТО“. Документът призовава за отмяна на едностранните санкции, „които подкопават международното право и принципите и целите на Устава на ООН“.
Една от дългогодишните цели на БРИКС, която най-много тревожи САЩ, е освобождаването от хегемонията на щатския долар, чрез която САЩ принуждават други страни да правят идеологически, икономически и политически промени и която позволи на Америка да се превърне в единствената страна в света, способна да наложи осакатяващи санкции на почти всяка страна, която избере. 
След като Тръмп заплаши, че страните от БРИКС „ще се изправят пред 100% тарифи“, ако оспорят хегемонията на щатския долар чрез „създаване на нова валута на БРИКС“ или „подкрепа за всяка друга валута, която да замени мощния щатски долар“, авторите на декларацията бяха предпазливи по отношение на дедоларизацията, въпреки че подкрепиха сътрудничеството на страните членки по отношение на финансирането на развитието.
Но основните лидери не бяха така предпазливи в своите речи. Руският президент Владимир Путин заяви във видео обръщение: „Необходимо е допълнително разширяване на използването на национални валути във взаимните разплащания.“ Той добави, че „създаването на независима система за разплащания и депозити на платформата БРИКС ще направи валутните транзакции по-бързи, по-ефективни и по-безопасни.“ Путин продължи, като заяви, че използването на национални валути в търговията между страните от БРИКС непрекъснато нараства и че миналата година делът на рублата и валутите на приятелски държави в разплащанията на Русия с други страни от БРИКС е бил 90 процента.
Лула да Силва заяви, че светът „трябва да намери начин търговските ни отношения да не се канализират чрез долара“. Западните медии твърдят, че това привидно единство е опровергано от решението на Путин и китайския президент Си Дзинпин да не присъстват на срещата на върха. Всъщност Путин е бил там, макар и виртуално. На решението на Си да не присъства на срещата на върха се отдава голямо значение. „Ройтерс“ съобщава, че той е откраднал част от „гръмотевиците и светкавиците“ от срещата на върха. „Гардиън“ пише, че решението на Си да не отиде в Рио е предизвикало „тревожност“ и спекулации, че „очарованието на Китай от организацията намалява“. Редактор в „Гардиън“ казва, че решението на Си и Путин „може да е знак, че неотдавнашното разширяване на БРИКС е намалило идеологическата й стойност за двамата членове основатели“.
Но отсъствието на Си не беше пренебрежение към Лула или Бразилия. Си беше в Бразилия през ноември на държавно посещение и двамата лидери подписаха няколко споразумения за сътрудничество. Това не беше пренебрежение към Путин или Русия, защото китайско-руското партньорство се засилва. Но можеше да бъде едва доловим проблем към Индия. 
Си Ен Ен има по-трезва оценка от повечето водещи медии. Позовавайки се на експертни наблюдатели, тя твърди, че „решението на китайския лидер да не присъства и да изпрати своя втори заместник, премиера Ли Цянг, не означава, че Пекин омаловажава БРИКС“. Си Ен Ен предполага, че отслабването на връзките на САЩ с ключови партньорства, които заплашват Китай, засиленият фокус върху вътрешната икономика на Китай и скромните очаквания за голям пробив на тазгодишната среща на върха са направили пътуването на Си по-ниско приоритетно. Въпреки това Си изпрати своя премиер Ли Цян, своя доверен заместник и втори заместник. „Не мисля, че на решението на Си трябва да се придава международно значение“, каза Саранг Шидор, директор на програмата „Глобален юг“ в Института Куинси. „Това вероятно отразява някаква вътрешна динамика в Китай. По отношение на ангажимента на Китай към БРИКС не виждам никакво отстъпление там.“
Въпреки предупрежденията на Запада, които са по-скоро пожелателно мислене, отколкото трезвен анализ, неотдавнашната среща на върха на БРИКС показва, че тази международна организация е нарастваща многополярна алтернатива на еднополюсния американски модел на глобално управление. И тази алтернатива става все по-привлекателна за глобалното мнозинство. 

* Тед Снайдър е колумнист в Antiwar.com, пишещ за американската външна политика и история. Той също така работи често за Responsible Statecraft и други издания.