Доц. Наталия Киселова: Фашизмът в България, Европа и света е без право на забрава!

Вчера, 27-ми януари, отбелязахме един тъжен ден за възпоменание на жертвите на Холокоста. На 27 януари 1945 г. е освобождаването на един от най-ужасяващите немско-фашистки концлагери - Освиенцим (Аушвиц) - Биркенау. Лагерът е освободен от Червената армия. Третият райх е едно 12-годишно тържество на антихуманизма, противоправовостта и антиконституционализма.

С акт на ООН,  27 януари е определен за международен ден за отбелязване на жертвите на Холокоста. Честването изразява нашата принадлежност към съвременната човешка цивилизация. Денят е посветен на антифашистката борба, защото отрицанието на Холокоста и на расизма е вградено в темелите на съвременната ни цивилизация.

Важно е и днес, и в следващите дни, когато си спомняме тази дата, непрестанно да мислим  за опитите престъпленията на Хитлеровия режим да бъдат омаловажени и дори някак оправдани.  Именно затова трябва постоянно да ги припомняме.

Днес по улиците на европейските градове рядко маршируват хора с кафяви униформи. Кафявите идеи обаче, се утвърждават, тихо, неусетно, омешани в голямото бръщолевене, което заличава границата между жертва и палач. Фашизмът е най-чудовищната политическа доктрина, която човечеството създаде.

От къде започва всичко?

През 1918 г. Кайзерова Германия губи Световната война. В страната се разгръща мощна политическа криза. Германия се републиканизира и радикализира. Избуяват десни, крайно десни и реваншистки организации. В една от тях, своето място намира и ефрейтор Адолф Хитлер. По-късно той ще се представя за първостроител на своята Немска националсоциалистическа работническа партия.

По един пределно демагогски начин националсоциалистите – членове на една ултрарасистка, в началото малобройна партия, се опитват да изградят мост към работническите съсловия, подменяйки социално-политическата борба с расова такава. Тази подлост струва скъпо на народите по-късно. Немският народ се подведе по милитаризма. Плати огромна цена, но и много други народи също я платихме.

Хитлеровият режим е своеобразен връх в политическата демагогия. Той  идва на власт с крайно дясна, ултраелитарна политическа доктрина. Първият закон на профашисткото мнозинство, внесен в Райхстага се именува Закон за премахване на бедите на народа и държавата, наричан още разрешителен закон. С него се заличават основни граждански права, прокламирани във Ваймарската конституция, която към 1933 г. е една от най-демократичните в света. Войната срещу Ваймарската конституция е политико-правен гръбнак на Хитлеровата политика през следващите 12 години.

Да припомним една сентенция на Хитлер, която отразява философията на расизма: „Светът не е за малодушните раси…“. Още през 1922 г., в първата програма на Националсоциалистическата партия е записано, че „гражданството ще се определя от произхода“. По-късно националсоциалистическата доктрина обявява, че „евреите не са граждани на Райха и следователно нямат право да гласуват“. Исторически връх на немския расизъм е Конференцията край Ванзее. В една луксозна вила в условията на абсолютна секретност петнадесет участници – с висши чинове от ГЕСТАПО и правителствени топ експерти през януари 1942 г., обсъждат идеи и детайлни планове за „окончателно решение на „Еврейския въпрос“. За няколко часа там се обобщават идеи и виждания за изтребване на цялата европейска еврейска общност. След масовото изтребление, извършено от османските и турските власти над арменската общност, хитлеризма реализира насилствена депортация и най-мащабното изтребление на една етнорелигиозна група.

През последните три десетилетия в България, както и в цяла Източна Европа, се води неотклонна, по правило лицемерна война срещу конституционализма. Успешните усилия за дискредитация на правовата държава са бедствие, вдъхновено от култа към неравенството. Свръхконцентрацията на богатствата в малък брой ръце разрушава националното единство. Фашистките и полуфашистките държави се стремят към несправедливо неравенство.

35 години все на някой му пречат демократичните принципи на нашата Конституция от 1991 г., а те трябва да се пазят.

Да припомним и още нещо. През 1933 г. левите партии в Германия, в онзи исторически миг, са затънали във вътрешни борби, докато Хитлер се устремява към властта. Какво се случва после е всеобщо известно.

Фашизмът в България, Европа и света е без право на забрава!