Църквата почита на 9 февруари св. мчк Никифор (Отдание на Сретение Господне)

Никифор пожелал да получи мъченически венец и така спасил приятеля си Саприкий

В град Антиохия един свещеник на име Саприкий и един християнин на име Никифор били свързани помежду си с тясно приятелство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях; те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След известно време Никифор разбрал колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това.
Това било около половината на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя Той безстрашно изповядал пред него вярата си.
- Нашита царе Валериан и Галиен - казал управителят - заповядват: всички, които се наричат християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна смърт.
- Аз съм християнин - отговорил Саприкий. - Покланям се само на истинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които само са създания на човешки ръце.
Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, но като видял, че мъченията не могат да го склонят да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт. Повели го към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора, който молел Саприкий да му прости, но той с гняв се отвърнал от него. Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може един човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза.
Саприкий докрай останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си и Господ го наказал за неговото жестокосърдие, като отнел от него благодатната сила, която го укрепявала сред мъченията. И сърцето на Саприкий се изпълнило с малодушен страх от смъртта. Когато дошло времето да наведе глава под меча, той се отрекъл от Христа. Никифор се ужасил и започнал да го увещава да не се отрича от вярата си. Но сърцето на Саприкий останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор извикал: "Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!" 
Тогава един от мъчителите отишъл при управителя и му доложил, че Саприкий е обещал да принесе жертва на боговете, но има един - прибавил той, - който иска да умре за така наречения Христос, поради което вика високо: "Аз съм християнин, на вашите богове няма да принеса жертва и царските заповеди няма да изпълня!"
Управителят, като чул това, заповядал да пуснат Саприкий на свобода и вместо него - да посекат Никифор.
Така светият мъченик бил умъртвен за Христа на деветия ден от месец февруари, и радостен заминал при Христа Господа, за да приеме от Неговата десница венеца на победата и да застане пред Него в лика на светите мъченици, които прославят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица.