Палитра
Стихийната живопис на Васил Петров ни връхлита - като бурно море, като дъх, като порив
/ брой: 20
Изложбата живопис "Стихии" на маестро Васил Петров е подредена в пловдивската галерия "Възраждане" до 16 февруари. Творбите може да се разгледат и онлайн - на сайта и на фейсбук страницата на галерията, научи ДУМА от Краси Алексиева, която представя изложбата и автора.
"Живописта на Васил Петров ни връхлита - като бурно море, като дъх, като порив. Тя не пита дали си готов. Въвлича те.
Стихията в тези картини не е тема, а състояние. Тя е едновременно външна и вътрешна - вихър и устрем, напрежение и покой, мълчание и умиротворение. Тя се ражда от сблъсъка между усилие и отпускане, между фигура и разпад, между онова, което може да се назове, и онова, което остава неясно, но настоява да бъде почувствано и изживяно.
Водата е всевластна и неукротима - вдъхваща едновременно възхищение и страх със своята първична красота и мощ. Морето не е романтичен фон, а активна сила, с която човекът - чрез своите създания и символи - влиза в диалог. Осмоъгълният формат концентрира погледа и превръща сцената в почти медитативно пространство. Зрителят е въвлечен в центробежното движение на мазките, но отново и отново се връща към вертикала на фара - тих, но ясен знак за присъствие и устойчивост.
Фигурата в картините е поставена в гранично състояние. Телата са крехки, открити и раними, колебаещи се между плътта и ефира. Женското присъствие не е сюжет, а повик - за красота, за любов, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е спасител, нито съдник, а мълчалив свидетел.
Конят е чист импулс. Взрив от движение. Свобода, която не търси посока. Формата му сякаш не успява да удържи енергията, която я задвижва. Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се напразно. Няма дистанция между ръката, която рисува, и чувството, което я тласка към платното.
В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща."
Васил Петров е роден през 1961 г. През 1981 г. завършва Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров" в София, а през 1987 г. - Учителския институт. От 1990 г. е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 г. е председател на Представителството на СБХ в Пазарджик, в периода 2002-2004 г. е председател на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 г. е председател на "Алианс за прогрес" - Пазарджик.
Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи отличия за творчеството си, включително и приза, връчван от галерия "Възраждане" за постижения в изобразителното изкуство. Участва в множество международни и национални представителни и групови изложби и пленери.
Реализирал е над 60 самостоятелни изложби в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са притежание на престижни публични художествени колекции, включително Градската художествена галерия в Банско; Градската художествена галерия "Никола Петров" във Видин; Двореца на културата и спорта във Варна; Института за изкуства "Фортунато Деперо" в Италия; Колекции "Паганел" в Италия. Живее и твори в Пазарджик.
