Съветът за мир на Тръмп и мястото на България в него

Евгени Кръстев


Т.нар. Съвет за мир на американския президент Доналд Тръмп беше основан по време на световния икономически форум в Давос. Въпреки че инициативата беше продължително рекламирана от американския лидер и вратите към нея бяха широко отворени за всички държави, заявената готовност за участие поне засега е доста скромна.
Около 20-25 държави се присъединяват към инициативата на Тръмп и поставят началото на Съвета за мир. Страните са от различни краища на света, сред тях обаче има само две, които членуват в ЕС - Унгария и България.
Най-ярко е представителството на страните от Близкия изток. Саудитска Арабия, Катар и Йордания се присъединяват към Съвета. Представен е и Азиатският регион със страни като Монголия, Азербайджан, Узбекистан и Казахстан. От Южна Америка се присъединяват едва две държави - Парагвай и Аржентина.
Като цяло страните, които се включват в Съвета за мир на Доналд Тръмп, се характеризират с отсъствието на демократични системи или те са толкова крехки, че се намират под перманентен риск. Има и такива, чиито държавни или правителствени ръководители са в специални и преференциални отношения с Доналд Тръмп. Това са случаите на Аржентина и Унгария.
Съветът за мир е 

възможно да се окаже функционален 

и да даде някои добри резултати в Близкия изток. Извън този регион обаче той едва ли ще придобие някакво съществено значение за системата на международните отношения.
Според Николай Младенов, върховен представител за Газа, инициативата на Тръмп съответства на резолюция на ООН, свързана с управлението и възстановяването на тези територия. Това е още една много съществена причина за съществуването на реални очаквания към Съвета за мир в Близкия изток.
Организацията, конкретно за този регион, има ясен статут, съобразен с международното право и в нея са приели да членуват страни от Близкия изток, които могат да допринесат за мира, стабилността и сигурността там. При това тези държави са най-близките партньори на САЩ от арабския свят.
Става дума за дългогодишни и проверени партньорства, продължаващи десетилетия и почиващи върху институционални основи, а не просто на лични отношения и симпатии, както е между Тръмп и Орбан и между Тръмп и Хавиер Милей (президент на Аржентина).
Оказва се така, че в Близкия изток Съветът за мир е съобразен с изискванията на ООН и черпи легитимност от него, а по отношение на другите региони той е извън международното право и 

легитимността му е силно проблемна

Именно това е и контекстът, в който следва да се разглежда включването на България в него, осъществено от кабинета в оставка на Росен Желязков.
Важно е тук да се отбележи, че пълноправното включване в подобна инициатива изисква ратификация от Народното събрание. България обаче се намира в политическа безтегловност и никак не е ясно колко време ще е необходимо за нейното преодоляване. Не се знае и дали ще има мнозинство в нашия парламент за такава ратификация.
Съществува и опасността тази тема да предизвика допълнително напрежение във вътрешната политика у нас, което определено няма да е полезно за страната ни.
Може да възникне и въпрос относно евентуални български ангажименти към Газа или други части от Близкия изток. Неща, които досега в България нито са били поставяни на разглеждане и дебат, нито пък у нас съществува някаква традиция на отношение и участие в близкоизточните процеси.
Много вероятно е, също така, въпросът за участието на България в Съвета за мир да влезе и в предизборната кампания, която скоро ще започне тук. Тази вероятност се увеличава от обстоятелството, че определено ще има глад за предизборни теми. С проблемите за корупцията, състоянието на съдебната система и влизането на Румен Радев в реалната политика, вътрешнополитическите теми за предизборна употреба почти се изчерпват.
И така идва ред на външнополитическите. Те обаче няма да бъдат дискутирани принципно и обективно, а ще бъдат пречупвани през тяснопартийните интереси на субектите и формациите в българската политика.
В този смисъл навлизането на темата за Съвета за мир в предизборната кампания може да видоизмени политическия дебат и да създаде 

нови фронтове между българските партии 

което допълнително би затруднило и без това сложните отношения и комуникация между тях.
Въздържането или директният отказ на мнозинството от европейските държави да участват в инициативата на Доналд Тръмп въобще не е случаен. Председател на Съвета ще е самият Тръмп, дори не американският президент като институция, а самият Тръмп.
Това обстоятелство също допринася за проблемната легитимност на организацията. Единственият легален подход е председателят да се избира от страните членки, а не да бъде предпоставян още преди появата на самия Съвет.
Ако в Близкия изток Съветът на Тръмп е функция на ООН, то в други региони може да се окаже конкурент на световната организация. Това също е сред причините, поради които засега той не намира широка подкрепа от европейските държави и въобще от държавите по света.
Все пак принципен потенциал за развитие този Съвет би могло да има в определени райони в Азия.
Разбира се, за целта той трябва да се развие значително, да укрепне институционално и да се трансформира от лична инициатива на Доналд Тръмп в стабилен 

инструмент на американската външна политика

Ако САЩ желаят да засилят влиянието си в Азия, то определено ще им трябва стратегия, чието реализиране може да започне да протича чрез подобен Съвет. Ако нещата тръгнат в тази посока, то организацията ще намери своето място и роля за американските интереси, което ще доведе и до отпадане на съмненията, че целта ? е да дублира ООН.
В региона на Централна Азия, например, е налице традиционно руско влияние, което обаче все по-сполучливо бива изтласквано от китайското. Възможно е и САЩ да проявят интерес към тази посока на света, като част от глобалното противоборство с Китай. Възможно е, също така, самият Доналд Тръмп или пък негови бизнес партньори и донори да имат определени интереси във връзка с природни ресурси и инвестиционни намерения.
На този етап на Съвета за мир (извън Близкия изток) може да се гледа като на частна инициатива на Доналд Тръмп в системата на международните отношения. Остават редица неизяснени въпроси. Дори вноската от 1 милиард долара е такъв въпрос. Росен Желязков каза, че България няма подобен финансов ангажимент. Има информация, че някои страни възнамеряват да платят много по-малки вноски от първоначално обявената.
Ако приемем, че вноските са за постоянно членство, а временното е безплатно, то повечето страни членки биха предпочели в началото временно членство и едва след това да преценяват дали да останат трайно и да плащат.
При такава хипотеза Съветът за мир ще започне да набира средства едва след няколко години, когато Тръмп вече няма да е президент. Въобще, на този етап въпросите са повече от отговорите. Ще са необходими много срещи и много време, докато това съотношение се промени.

Нюз бг