49,6% от децата у нас жертви на кибертормоз

49,6% от децата в България, или почти всяко второ дете, са пострадали поне веднъж в онлайн пространството, сочат данни от анкета, проведена с участието на Държавната агенция за закрила на детето в края на миналата година. Това стана ясно по време на дискусия "Заедно в борбата с кибертормоза на деца", която се проведе в парламентарната Комисия по демографската политика, децата и семейството. Проучването беше представено от председателя на Българската академия за сигурност проф. Владимир Бронфенбренер. Той допълни, че за последните четири години пострадалите са с 15% по-малко. Всяко второ дете играе с непознати онлайн игри, което е едно от най-опасните явления, обяви Бронфенбренер. Според него е трудно да се оцени в пълнота явлението, тъй като част от децата не споделят нито с родителите, нито с преподавателите си за това, което правят.
"Училището е едно от основните места, с помощта на което може да се намали броят на пострадалите деца в онлайн среда. Интернет е своеобразен разграден двор", подчерта той. Според Бронфенбренер трябва да има ограничения при ползването на социалните мрежи и за деца над 13 години.
Статистиката показва, че при децата на възраст между 10 и 11 г. започва рязко нарастване на случаите на детски кибертормоз. До 15-годишна възраст онлайн насилието има две прояви - нараняване и измами с користна цел, сочи проучването. Последиците са тревожност, депресивни състояния, социална изолация, загуба на доверие във възрастните и институциите.
"Когато децата не се чувстват защитени, се разклаща самата основа на семейството като среда на сигурност и подкрепа. Това има дългосрочен ефект върху общественото доверие и демографската устойчивост на страната", коментира депутатът от "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" и член на комисията Нина Димитрова. По думите й в България липсва системен подход към проблема, няма правна дефиниция на кибертормоза над деца, няма унифицирани протоколи за действие. "Родителите често остават сами срещу проблем, който ги надхвърля, а в същото време онлайн платформите продължават да работят без достатъчна отговорност за съдържание, което вреди на децата. Конкретните мерки включват признаване на кибертормоза като форма на насилие над деца, ясни механизми за защита и подкрепа на детето и семейството, достъпна психологическа помощ, устойчиво обучение по дигитална безопасност с активно участие на родителите, реална отговорност на онлайн платформите", подчерта Димитрова.