В първия месец с еврото:
Поскъпването се забавя до 3,5 на сто
Основен двигател на инфлацията са ресторантьорските, застрахователните и ветеринарните услуги
/ брой: 32
България започна първия месец от членството си в еврозоната със значително забавяне на инфлацията. Публикуваните вчера данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че на годишна база средното покачване на цените е било 3,5%, след като в последните 6 месеца на 2025 г. показателят бе стабилно над 5 на сто. Последния път, когато инфлацията бе на това равнище, бе през април 2025 г.
Месечното покачване, измерено чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), е било 0,6%. За сравнение, първите оценки на НСИ, които бяха публикувани в началото на месеца под формата на флаш инфлация, показваха месечно ниво от 0,7% и годишно от 3,6%. Още тогава председателят на института Атанас Атанасов посочи, че разминаването между експресните изчисления и окончателните резултати обикновено е минимално – около 0,1 на сто.
Основен двигател на инфлацията през миналия месец са били услугите. Най-голямо повишение на потребителските цени през януари тази година спрямо предходния месец се наблюдава при направленията "Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги" (1,8%), "Услуги на ресторанти и хотели" (1,6%) и "Застрахователни и финансови услуги" (1,3%). Намаление е регистрирано в групите "Облекло и обувки" (-4,0%) и "Информация и комуникация" (-0,3%).
Окончателните данни за инфлацията в еврозоната, в т.ч. и на България, европейската статистическа служба "Евростат" ще публикува на 25 февруари.
Наскоро Фискалният съвет публикува анализ, в който изрично посочи, че смяната на валутата не предизвиква по-високи цени. Вместо това, те са резултат от реални фактори като: военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика.
"Въвеждането на еврото е номинална промяна. Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че и страната ни беше във валутен борд. Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените (инфлация) често е по-скоро психологическо, а не реално“, написаха тогава от консултативния орган.