Явор Гечев: Браншови организации могат да извършват административни услуги от името на държавата

По-големите реформи в земеделието трябва да бъдат подготвени и приети до Нова година, преди началото на следващия сезон. Причината е, че секторът не може да провежда нови политики и административни промени на базата на остаряло законодателство. Това заяви пред БНР председателят на парламентарната комисия по земеделие Явор Гечев. Според него в сектора има няколко ключови законодателни промени, които трябва да станат факт до края на годината. Сред тях са промените в Закона за кооперирането и Законът за браншовите организации. Целта е те да бъдат съобразени с бъдещата европейска политика и да намерят място в следващия рамков период.
Един от основните акценти е Законът за браншовите организации. Той е бил подготвен още по време на мандата на Явор Гечев като служебен министър на земеделието и вече е обсъждан с представители на сектора. Идеята на закона е да въведе реална представителност в земеделието. Така държавата ще може да разчита не на най-гласовитите организации, а на структури, зад които стои реален брой производители и реална дейност.
Според Гечев подобен тип представителство ще позволи на държавата да делегира определени дейности на браншовите организации. Те биха могли да извършват част от административните услуги от името на държавата, включително регистрации в държавни системи и подпомагане на своите членове в конкретни процедури. Държавата от своя страна трябва да запази контролна функция и да следи за правилното изпълнение на тези дейности.
Според Гечев предвижданият модел трябва да бъде доброволен. Организациите, които отговарят на определени критерии и се включат в системата, ще могат да получат права и финансиране от държавата. Това би било по-ефективно и по-евтино решение от постоянното разширяване на държавната администрация. Той смята, че е необходим преходен период от една или две години, в който организациите да докажат, че могат да изпълняват възложените им услуги. След изтичането на този срок само тези, които отговарят на изискванията, ще могат да продължат да функционират в новия модел.
Този подход би трябвало да насърчи и обединяването на по-малки организации в по-силни структури, които могат да представляват по-ефективно интересите на земеделските производители.
Друг приоритет е подготовката на работещ закон за кооперирането. Целта е да се създадат по-силни производствени единици, особено в секторите плодове и зеленчуци. По думите му в България липсват достатъчно устойчиви ферми с концентрирана земя и ясен производствен капацитет. Затова трябва да се върне фокусът върху понятието ферма – като обединение на земя, производство и семейна заетост.
В западните държави често се срещат ферми с 400–500 декара земя, докато у нас производителите в чувствителните сектори често са раздробени и не успяват да постигнат достатъчен мащаб. Затова кооперативите трябва да помогнат за по-добро планиране – какво се произвежда, в какви количества, с какви сортове и кога продукцията излиза на пазара.
Работи се и по идеи за гаранционни фондове, които да осигуряват възможност за изкупуване на продукция на зелено още от предходната година. Подобен механизъм би дал повече сигурност на производителите и би улеснил планирането на производството.