Защо туристите не идват

По какво може да се познае, че летният туристически сезон у нас навлиза в разгара си. Не, това не са 40-градусовите температури, а появата на традиционните за този сектор скандали. 
Тази година те са свързани, освен с мазута по пясъка, и с безбожно високите цени, които най-добре обясняват защо морските ни курорти са празни, въпреки че юли наближава. Няма как да бъде по друг начин, след като там ни предлагат размразена цаца по 12 евро и таратор по 9 евро. Реалното качество на българския туризъм всяка година намира своята много категорична илюстрация в огромните задръствания към Гърция, подпомогнати съществено от безумните ремонти по пътищата ни, организирани от АПИ. И, ако сравним качеството на туристическите услуги в България със съседните страни, резултатът е отчайващ за нашия туристически бизнес.
Намалението на чуждестранните туристи от ключови европейски пазари тази пролет бе ясен статистически индикатор за системните проблеми в българския туризъм още преди месеци.
Според последните данни на Евростат и НСИ за началото на 2026 година, нощувките на чужденци в страната отчитат спад от 4.3%, което вкарва България в Топ 5 на държавите от Европейския съюз с най-голям отлив на международни посетители. През активните летни месеци свиването на организираните чартърни програми от Западна Европа остава трайна тенденция, докато съседни дестинации като Гърция бележат двуцифрени ръстове. Дори самите български граждани масово предпочитат да почиват извън страната, като НСИ отчита рекорди летни пътувания на българи към Гърция и Турция. 
Основната причина за този отлив е прогресивното разминаване между качеството на предлагания туристически продукт и неговата крайна цена.
Икономическите анализи показват, че за последните десет години ръстът на цените в българските ресторанти и кафенета приближава шокиращите 110% при обща инфлация от 43% за същия период. Това драстично поскъпване вече е напълно несъвместимо с реалното качество на обслужването. В България туристът често е принуден да плаща скъпо за продукт, за което получава услуга на аматьорско равнище.
Оказа се, че в наши дни  да избереш българските курорти пред възможностите, които предлагат съседите ни е израз и на своеобразен патриотизъм. Въпросът обаче е има ли защо да се правим на родолюбци, и да харчим парите си на родна територия. 
По време на коронакризата, без никакъв консенсус, а с едноличното решение на тогавашния премиер Борисов, ДДС за ресторантьорите бе свален на 9 процента. Някой тогава да усети, че цените в заведенията намаляват, напротив. Просто кръчмарите наловиха доста риба в мътна вода. Но да са само те, с мед да ги нахраниш. Концесионерите на плажове, и тогава и сега, се занимават с обичайната си лятна дейност - "дране на кожи". 
Положението в туризма се обаче не е плод на моментната  ситуация, а по-скоро отражение на цялостната политика в този стратегически за сектор, осигуряващ близо 15 процента от БВП на държавата. Както всяка друга област у нас  и той влиза от скандал в скандал. Когато съсловните организации са безброй и са като орела рака и щуката. Когато българският пазар е загърбен. Когато парите за реклама уж се увеличават, а резултатът от това е нулев. Когато снимки с бетонови строежи на метри от водата заливат социалните мрежи, и се мъчат да ни убедят, че това са подпорни стени срещу свлачища,  явно нещо не е наред. Няма и причина заможните нашенци да предпочетат родното море. Просто то няма какво да им предложи. Най-много да се опита да ги излъже на дребно с цаца за 12 евро порцията. Затова не трябва да се учудваме на автомобилните колони, заминаващи на юг.