Към бездната
/ брой: 97
Ружа Райчева
Не съм била на протеста вчера (в събота - б.ред.), но съм отвратена от някои коментари. Залята съм. Това на площада били “полухора”, “утайка”, “измет”, да не продължавам...
Плъзгаме се стремително към бездната на тоталното разделение и отричане, обзело целия западен свят. Как по-точно да има обединена опозиция, обединен протест, гражданска енергия, когато се МРАЗИМ толкова много? Или когато някой се опитва да ни убеди, че се мразим? Че сме толкова различни, че сме два отделни народа?
Сериозно ли вярвате на това? Готови ли сте да живеете в тази гнусна илюзия и да я захранвате ежедневно с телата и мислите си? Защото точно това правим тук. През 2020 г. бях достатъчно наивна, за да вярвам, че можем “заедно”. Вече не го вярвам, не е възможно тук. Възможно е само на групи, а в настоящето - възможно е само на радикални групи, мразещи се една друга, или поне презиращи се. А между тях се лутат група хора, опитващи се да създадат невъзможен баланс.
От вчера също така някакви хора фантазират, че една журналистка е с мишена на гърба си, защото бе “разкрита” за неща ясни от години. Мечтаят за смърт, за унижение, за някакво отмъщение, защото са се родили и животът никога не е вървял както искат. Затова искат да смажат, да видят болка, да унизят.
Не влизайте в капана. Подкрепяйте тезата, която защитавате, вярвайте в своята ценностна система, но не живейте за отсрещната страна.
Избиването на комплекси на чужд гръб отблъсква правилните хора и привлича грешните. Оставете ги да се струпват в токсичната си плява и да гният там. Няма какво друго да правят, нямат и друго съдържание в главата. А ако се занимавате с тях - и вие много скоро няма да имате.
Фейсбук