28 Юли 2025понеделник23:45 ч.

Памет

Птици на надеждата

В навечерието на Международния ден на детето 1 юни да си спомним за онези, които носят послания за мир

/ брой: 96

visibility 4326

Петър Ненков


Децата са като пролетни цветя, лъчезарни и светли, като небето през юни. Най-жестокото престъпление е да отнемеш живота на едно дете. В историята, за съжаление, има безброй примери, когато са убивани безмилостно и хладнокръвно стотици хиляди деца…
В годините на Втората световна война хитлеристите унищожават в лагерите на смъртта милиони хора, голяма част от които са деца от еврейска, циганска и славянска раса. В концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау д-р Йозеф Менгеле, наричан "ангелът на смъртта", извършва хладнокръвно дисекция на живи бебета, умишлено заразява с бацили деца, за да се провери издръжливостта на човешкия организъм. По негово разпореждане в специални бараки били настанявани деца близнаци, с които извършвал чудовищни експерименти. Тези бараки били наричани „Зоологическата градина на Менгеле”. За да определи дали е възможно цветът на очите да се променя по генетичен път, Менгеле инжектирал боя в зрителните органи на близнаци. Вследствие на това те ослепявали и умирали. Менгеле изваждал очите им и ги забождал на стената в кабинета си, точно както един биолог забожда насекоми за колекцията си. Децата лагерници, които вече не му вършели работа, понякога сам придружавал към газовите камери, за да бъдат умъртвени, обяснявайки разходката им дотам като игра, наречена „на път към комина“. 
През Великата Отечествена война на съветските народи 1941-1945 г. дивизиите на фелдмаршал фон Лееб стягат Ленинград в стоманените си клещи. Вместо очакваното от хитлеристките стратези въстание срещу комисарите, в града звучат изпълнените с люта омраза към врага стихове на поетесата Олга Берголц и Ленинградската Седма симфония на композитора Дмитрий Шостакович. Обхванати от свирепа злоба, че не могат да смажат вярата на руските хора, фашистите подлагат града на Нева на методичен артилерийски обстрел и авиобомбардировки. 

И тогава, под воя на бомбите и грохота на избухващите снаряди, в скования от студа град, напук на бялата смърт и глада, единайсетгодишната Таня Савичева написала с разкривения си детски почерк в своя дневник най-гневния протест срещу войната, отнела живота на две от сестрите й, на брат й, на майка й, баба й и двамата чичовци. Със своите лаконични думи тя заклеймява войната, смазала с огнения си валяк безгрижното й детство, войната, стъпкала с подкованите си хитлеристки ботуши родните й степи: 
• 8 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта. 
• Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня. 
• Льока умря 17 март в 5 часа сутринта. 
• Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа. 
• Чичо Льоша - 10 май в 4 часа през деня. 
• Мама -15 май в 7,30 сутринта. 
• Савичеви умряха. 
• Умряха всички. 
• Остана само Таня….
През август 1942 г. тя е изведена заедно със 125 деца от обсадения Ленинград по „пътя на живота”, през Ладожкото езеро, но е физически изтощена от глада и заболява от туберкулоза. След продължително лечение, на 1 юли 1944 г. умира в болницата на село Шатки. Днес дневникът на Таня е изсечен в гранитните постаменти на Пискарьовското гробище. В него почиват тленните останки на 600 000 ленинградчани, загинали от студа, глада и варварските бомбардировки. 
В ранните часове на 6 август 1945 година едно двегодишно японско момиченце Садако Сасаки в град Хирошима отворило очи и се усмихнало на своята майка и на изгрялото слънце. То не подозирало, че към неговия роден град приближава уродливият призрак на смъртта. Екипажът на американския бомбардировач Б-29, кръстен от командира му на неговата майка “Енола Гей”, получил заповед от президента Хари Труман и военните ръководители на САЩ да бомбардира Хирошима с невижданото дотогава оръжие - атомната бомба, за да заставят японското правителство да капитулира и спре войната! Последвала оглушителна детонация. В първия миг на апокалиптичния взрив към небето се устремила уродлива гигантска гъба. Загинали от ударната вълна, проникващата радиация и светлинното излъчване осемдесет хиляди души - мирни и невинни жени, мъже, деца и старци, а градът бил почти изтрит от лицето на земята. 
След атомната бомбардировка на Нагазаки фотографът Джо О'Донъл описва в своя дневник една потресаваща случка, разиграла се пред пункта за кремиране на убитите жители на града. „Видях момче на около десет години. То носеше дете на гърба си. Малката му главичка беше наклонена назад, сякаш детето спеше. Момчето стоя така пет или десет минути. Мъже с бели маски дойдоха при него и започнаха да развързват въжето, с което придържаше брат си. Тогава видях, че детето вече е мъртво. Мъжете хванаха малкото тяло за ръцете и краката и го хвърлиха в огъня. Момчето стоеше изправено, не мърдаше, наблюдавайки пламъците. Той така захапа долната си устна, че бликна кръв от нея. Пламъкът гореше като слънце. Момчето се помоли, погледна за последен път към огъня и тихо отстъпи назад, обърна се и си тръгна завинаги..."

След атомната бомбардировка лъчевата болест, породена от радиоактивното заразяване, не пощадила оцелелите. Между заболелите се оказало и невръстното момиченце Садако Сасаки. То било обречено. А толкова много му се искало да живее, да твори, да обича. В болницата Садако си спомнила древната японска легенда, според която тежко болният оздравява, ако направи хиляда книжни жерави. И започнала трогателна надпревара с времето и смъртта. Когато Садако почувствала, че силите я напускат, тя се обърнала с молба за помощ към всички деца по света. Към далечния японски град от различни краища на планетата полетели хиляди книжни жерави. Но чудото не станало. На 25 октомври 1955 г. очите на 12-годишното момиченце се затворили завинаги. Останал само споменът за отчаяната му и трогателна борба със смъртта, описана от неговия брат. Той бил предупреждение към бъдещите поколения да не допускат войнолюбците да разпалят пожара на нова, термоядрена световна война. 
Днес издигнатият в центъра на възродената от пепелищата и руините Хирошима скромен паметник на крехко момиченце, държащо жерав в ръката-оригами, олицетворява всеобщия стремеж на хората към по-добър и мъдър свят - без насилие и войни.
Децата са като пролетни цветя, лъчезарни и светли, като небето през юни. Прекършените им невръстни души не намират покой след смъртта. И днес те продължават да летят над нашия общ дом Земята като птици на надеждата и да носят послания за мир и щастие. Тихо, тихо! Чувате ли нежния полъх на крилете им...

Почина Огнян Радев

автор:Дума

visibility 2166

БСП даде положителна оценка на министрите си

автор:Дума

visibility 2177

/ брой: 137

България в пламъци: Над 140 активни пожара, военни и ЕС помагат

автор:Дума

visibility 2204

/ брой: 137

760 дигитални клуба ще обучават възрастни

автор:Дума

visibility 2278

/ брой: 137

Туризмът е стратегически приоритет за правителството

автор:Дума

visibility 2421

/ брой: 137

До десет тегления от банкомат без такса

автор:Дума

visibility 2403

/ брой: 137

КЗК проверява „Лукойл“ за нелоялни практики

автор:Дума

visibility 2227

/ брой: 137

"Мудис" е умерен оптимист за България след еврото

автор:Дума

visibility 2363

/ брой: 137

Жега и градушки на Балканите

автор:Дума

visibility 2325

/ брой: 137

Да помним миналото, за да градим бъдещето

автор:Таня Глухчева

visibility 2317

/ брой: 137

Косово остава без действащ парламент

автор:Дума

visibility 2431

/ брой: 137

Накратко

автор:Дума

visibility 2282

/ брой: 137

Всенародна опасност

visibility 2247

/ брой: 137

Децата не са виновни

автор:Таня Глухчева

visibility 2447

/ брой: 137

Голямото предизвикателство е демографската криза

автор:Аида Паникян

visibility 2424

/ брой: 137

Пазители на миналото, активни участници в настоящето

visibility 2336

/ брой: 137

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ