Ботев - факелът на свободата

На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Датата остава като един от най-заредените емоционално дни в нашия календар.
Зареден е, защото заговори ли се за Ботев, думите са силни, най-силните, които можем да кажем. Ботев е императив в литературата ни, в историята ни, в гражданското ни съзнание. Ботев се нарежда и сред малцината в света, горели като факли в думи и дела, непримирими, които не са останали дълго сред съвременниците. И за добро или лошо не са видели резултатите от делата си.
От 1948 г. насам, на 2 юни в 12 часа за 2 минути слушаме сирените. И трябва да спрем и да почетем подвига му със сведени глави. Имаше дискусия преди време дали точно това е правилният начин да отбележим преклонението си пред Ботев и загиналите за свободата ни. Но дали трябва нещо да се промени или не, изглежда незначително на фона на по-важните въпроси: ако спираме пред воя на сирените, за какво мислим в този момент? Дали за делничните грижи, или за героите, дали за семейните си проблеми, или за тези, които са жертвали семействата си? Саможертва, която определено ни е непозната или поне много далечна. И дали с тези 2 минути се изчерпва и благодарността ни към тази саможертва? Ами ако я премахнем, каквото предложение имаше, ще намерим ли начин да отдадем почитта си изобщо?
Времето спира своя ход пред святата целувка на Ботевите четници на Козлодуйския бряг и страшния им обет да победят или да се слеят с родната земя. 
Много завещания помни народът ни, но писмото на Ботев до жена му Венета от борда на парахода „Радецки” се превърна в морален кодекс и нравствен пътеводител за всеки българин, който милее за своя род и родина.
След Освобождението мнозина политици са се опитвали да пришият лика на Ботев върху своите партийни знамена и да го обсебят за своята казионна кауза. Други са искали да се скрият зад исполинския му ръст и да потърсят индулгенция за гузната си съвест зад красивата фасада на неговите стихове. Но, всуе! Ботев е и ще принадлежи единствено на своя народ. 
Пак тогава младата българска буржоазия, впуснала се в котерийни борби за „кокала”, бързо забрави светлите възрожденски идеали на Левски и Ботев за чиста и свята република и остави гробовете на загиналите за свободата на България да потънат в бурени и забрава. Това накара потресения от нихилизма й Иван Вазов да напише „Епопея на забравените”.
Съдбата и делата на Христо Ботев нямат аналог, не подлежат на сравнение. Краткият му живот е белязан с драматични събития и обрати, публицистичното му творчество е неголямо, но пък забележително - остър изобличителен език и безкомпромисност в едни бурни времена, когато много хора остават безучастни или участието им в освободителното движение остава само на думи. Публицистиката му докарва много проблеми - той е гонен, през целия си кратък живот не се задържа на едно място и изоставя много любими хора. Тя кара съвременниците да се чувстват неудобно от срам, а в чистите сърца запалва революционните огньове. Докарва читателите си до смях и сълзи, понякога в едно. Каквото всяка истинска публицистика трябва да прави - да провокира.
Поезията на Ботев е неделима част от целия му пламенен образ. Той не би писал просто любовни балади или протяжни елегии за дълбоката душевност на твореца или разривът му с епохата, не и той. Ботев е във времето, той е горд син на епохата си и дори любовната нишка в поезията му е обагрена в революция и огън, макар с лек полъх на тъга. 
Днес ни е малко трудно да разберем тази поезия, можем да я нищим литературоведски и да слагаме сред темите за матури, тя остава някак отвлечена, особено пък за учениците. Но ако има начин делото на Ботев да бъде разбрано, то това е той, с разбирането на поезията му. И да, нека да продължават да се учат наизуст и нека всеки знае поне 4 строфи от малкото като количество, което Ботев е дал на литературата ни.
Това всеки би могъл да направи. А делата се виждат, за разлика от думите. Затова важно би било преди всичко на 2 юни да даваме пример на децата си. Защото, ако човек живее толкова дълго, колкото е жив в спомените и паметта на другите, то трябва да дадем възможност на героите ни да бъдат безсмъртни, като предаваме делата им напред във времето.
Може би идните поколения ще се вдъхновяват и ще претворяват в действителността си идеите на Ботев и Левски, ако ние не успяваме, затънали в делника. Дължим им го някак - и на миналите преди нас, и на идните след нас. Ако не им вярваме, ако идеите им ни звучат далечни и непознати, то може би няма да е така за децата ни. И все някъде напред във времето Ботев, Левски ще бъдат припознати и ще получат заслуженото си преклонение от тези, заради които те са се пожертвали.

10 безсмъртни цитата на поета-революционер

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер и загива на 1 юни 1876 г. Той е български национален герой, революционер, поет и публицист. Макар и не физически тук, той живее в сърцето на всеки един от нас. Нека си припомним мъдростта и силата на неговите думи.
1. „В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“
2. „Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе.“
3. „Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои.“
4. „Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва.“
5. „Законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.“
8. „Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“
9. „Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.“
От „Към брата си“
10.  „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

Hera.bg