Врата в полето

Георги Вулджев

Вече е сигурно. България ще влезе в еврозоната, без да изпълнява инфлационния критерий. 
Вчера излязоха данните на НСИ за потребителската инфлация през ноември и те показват, че тя остава доста висока - 5.2% на годишна база, измерена по индекса на потребителските цени (ИПЦ). По хармонизирания индекс (този, който се гледа и за критерия), инфлацията е 3.7%. Има почти незабележимо забавяне спрямо предходния месец. 
Още с данните за август спряхме да изпълняваме критерия и оттогава отклонението само се увеличава. Напомням, че се гледа средната инфлация за последните 12 месеца и се сравнява със средната стойност на същата величина за трите страни членки с най-ниска инфлация. За да се покрие критерият, разликата между двете трябва да е не повече от 1.5 процентни пункта. 
За август разликата беше 1.6 пр. пункта, а за ноември вече е 2.17 пр. пункта. Трябва да отбележа, че сметките за ноември са междинни в някакъв смисъл, защото в базата данни на Евростат все още няма данните за инфлацията във всички страни членки през ноември. Но дори да има някакви разлики, те няма да променят цялостната картина. България не изпълнява критерия за инфлация. И то с много.
Следващите данни за инфлацията излизат следващия месец, съответно технически ще приемем еврото с нарушение на инфлационния критерий. Бих казал, че де факто ще го приемем и с нарушение на критерия за бюджетния дефицит, чийто реален размер не е 3% от БВП. Дори Фискалният съвет и Владислав Горанов наскоро изразиха такова мнение.
Една от основните ми критики спрямо еврозоната и водеща причина да съм против присъединяването на България е именно факта, че правилата не се прилагат. Те са просто някаква формалност, врата в полето, ако щете. През 2025 г. никой не ги приема насериозно. Но ако уж правилата, върху които стъпва един паричен съюз, не се приемат насериозно от неговите членове и институции - какво говори това за самия съюз? За самата валута?
Тези въпроси вече ги задавам не като "евроскептик", а като гражданин на държава, която след броени дни ще е част от еврозоната и ще има еврото за официална валута. И всички останали също трябва да си задават подобни тежки въпроси. Без значение дали са били като мен на евроскептични позиции или са били твърди привърженици на нашето присъединяване.
Защото от 1 януари проблемите на еврозоната стават и наши проблеми. Това не е просто "клуб", в който влизаме за "престиж". Това е много дълбоко икономическо обвързване с парично-институционална конструкция. И ако тази конструкция е с глинени крака, ние ще сме (сред) тези, които ще трябва я поправят.
Еврото има много проблеми. Ако искаме да сме пълноценни членове на паричния съюз, трябва да спрем да си затваряме очите за тях. И да започнем да мислим как могат да бъдат решени. Или поне ограничени.

Фейсбук