А може да повторим?

Фьодор Лукянов

Историята обича римите. Въпреки че не по-вероятно е да обичаме да римуваме, като напасваме историческите паралели спрямо днешния ден. Осемдесетата годишнина от Победата във Великата отечествена война и Втората световна война, довела до създаването на ООН и следвоенния световен ред, е белязана от бум на военно-политическата и дипломатическата активност.
Има много причини за днешните кризи. Но ако се опитаме да погледнем от известна дистанция, ще забележим общи корени, свързани с политическите трансформации на ХХ век.
Докато старата рамка стоеше здраво, те не я заплашваха. Но радикално променените обстоятелства превърнаха старите предпазители в катализатори.
Редът след Втората световна война се основаваше на институции (структури и норми на поведение), ядрено възпиране (първо между два основни играча, след това между няколко второстепенни) и експлозивен растеж на броя на държавите (масова деколонизация). Последният фактор се разглежда по-рядко в контекста на световния ред, но не бива да се подценява.
Първо, разпадането на колониалните империи промени международната среда, която стана по-демократична. Изобилието от нови държави също засили регулаторните функции на институциите, чието значение нарасна с подобно разширяване на международната общност.
Второ, „Третият свят“, възникнал в резултат на деколонизацията, се превърна в своеобразен стабилизатор на голямото съперничество. Самото наличие на гъсто населена световна среда принуждаваше гигантите да се държат по-малко праволинейно. Но когато стратегическото съперничество премина границата на „нормална“ Студена война, изпитанията на сила и „изпускането на пара“ се проведоха не в основния театър на военните действия (Европа), а в покрайнините на тогавашното пространство на конфронтация.
С други думи, интензивната конкуренция в Югоизточна Азия, Африка или Латинска Америка не доведе до сблъсък на основната арена, който би бил изпълнен с риска от ескалация във взаимно унищожение. Разбира се, това съдържаше доста цинизъм на великите сили, но издигна допълнителна бариера пред потенциален глобален конфликт.
Ерозията на световния ред, основан на Устава на ООН, започна с изчезването на вътрешния баланс след Студената война. Доминацията на Запада тласна всички институции и принципи на взаимодействие към деформация. Преди това те бяха предназначени да ограничат съперничеството, но изведнъж започнаха да се превръщат в негов инструмент в услуга на най-силния. Оттук и деградацията на дипломацията, която се превърна от начин за изглаждане на противоречия в почти средство за идеологически контрол.
Двете основни конфликтни зони днес - Източна Европа и Западна Азия - са резултат от сблъсъци (от различен характер), които се разиграха през ХХ век и не бяха разрешени. Докато е съществувал някакъв световен ред, той е поддържал противоречията. Когато ефективността му намаля, те се появиха. И то в изключително опасна форма.
Политическите усилия днес не са връщане към предишния ред. Въпреки че малцина се осмеляват открито да очернят ООН и да призовават за нейното премахване, опити за решаване на най-належащите проблеми се правят и извън нея. И Украйна, и Газа са ярки примери. Дипломацията на великите сили и висшите чиновници датира от епохите преди ООН. Оттук идва и темата за границите, в смисъл, че те не са догма. И опит за откровен меркантилизъм, който ни отвежда още по-дълбоко в историята.
Да, оказва се, че това не е рима, а цезура. Не е известно колко успешна ще бъде кавалерийската атака на Тръмп срещу остатъците от световния ред от втората половина на ХХ век. Политическата му кариера може да завърши по различни начини. Но който и да го замести в определения час, няма да има връщане към "добрите стари времена". Нито към системата на Устава на ООН, каквато беше замислена преди 80 години, нито към либералната хегемония според моделите от началото на този век. И тук също ще играе роля наследството от миналия век - убеждението, че колкото повече държави, толкова по-добре.
Колкото и публицистите да се опитват да докажат, че Третата световна война вече е в ход, това е хипербола, защото предпазните мерки, създадени след Втората световна война, за да се предотврати повторното случване на нещо подобно, все още работят. Поне ядрените оръжия, въпреки че мнозина са загрижени за намаляващата им ефективност. ООН остава незаменим форум, въпреки намаляващата си легитимност.
Това, което преживява фатален упадък, са моралните и идеологическите последици от Втората световна война. Дали това е възраждане на нацизма или просто неизбежното заличаване на паметта, е спорно. И кое е по-опасно? Но дългогодишният консенсус относно Втората световна война на практика е приключил.
Подготвяме нов експеримент. Ще запазят ли уроците от най-разрушителната война своята сила, ако световната мизансцена и актьорите, които я разиграват, се върнат бързо към времената преди нея? Тъй като историята никога буквално не се повтаря, най-вероятно да. Тъй като самите хора понякога се стремят да го повторят, най-вероятно не.

Авторът е главен редактор на изданието "Русия в глобалната политика"