45 мъченици от Никопол Арменски приели вярата в Иисус Христос и били изгорени на клада
Град Никопол в някогашна Армения (сега град Коюлхисар в провинция Сивас, Турция) бил мястото на мъченическата смърт на 45 християни, които приели вярата в Иисус Христос и въпреки гоненията не склонили да се откажат от нея. Това били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър и още 40 доблестни мъже, отличаващи се с произход, образование и добродетелен живот. Те пострадали в 319 г. при управлението на източния съимператор Лициний.
През 313 г. Лициний заедно с Константин (Велики) подписал Медиоланския едикт, с който християнството било признато за "позволена религия" и така формално спрели гоненията. Но роденият на Балканите Лициний като упорит езичник много скоро отново започнал да преследва християните, защото бил в конфликт със западния съимператор Константин, по чието предложение бил издаден едиктът за веротърпимост.
Жертва на тази преднамерена жестокост станали и никополските християни. Те сами заявили пред властите, че са последователи на Христос и всичките 45 души били оковани в железни вериги, затворени в тъмница и изтезавани, докато накрая хегемонът Лициний издал смъртна присъда за всички заедно.
Слугите разпалили приготвената огромна клада и започнали да взимат телата на мъчениците и да ги хвърлят в огъня. Когато огънят угаснал, слугите започнали да търсят останалите в пепелта мъченически кости и колкото открили, събрали в плат и отнесли и изсипали в река Лик. Реката приела костите на светиите като скъпоценно съкровище и ги запазила в едно недълбоко място около брега. После дошли благочестиви хора да ги търсят и без мъка ги намерили. Събрали всички до една и ги запазили на почетно място, докато не загинал нечестивият цар Лициний, съуправник на цар Константин, управляващ източната половина на царството, и не се възцарил само Константин.
Когато била дадена свобода на Христовата църква по цялата вселена, костите на тези свети мъченици били показани на всички и бил построен храм в тяхно име.