1871 г. – В БРАИЛА, РУМЪНИЯ, ИЗЛИЗА ПЪРВИЯТ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ДУМА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТИ", ИЗДАВАН ОТ ХРИСТО БОТЕВ.

Това е е първият вестник на Христо Ботев (както и сред първите български вестници изобщо). В него са публикувани голяма част от лирическите произведения на Ботев, сатиричните му фейлетони и публицистика. Мото на вестника е „Истината е свята, свободата е мила!“. В брой първи в статията си Ботев призовава да се води едновременно борба за национална и социална свобода и възлага надежда на българската емиграция, която трябва да се готви „за нови удари“.
1967 г. – ПРИКЛЮЧВА ШЕСТДНЕВНАТА ВОЙНА: ИЗРАЕЛ И СИРИЯ СЕ СЪГЛАСЯВАТ ДА ПРЕКРАТЯТ ОГЪНЯ.

Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневна война и Юнска война, се води между Израел и арабските му съседи Египет, Йордания и Сирия. Шестдневната война трае от 5 юни до 10 юни 1967 г. На 11 юни е подписано примирие. Арабските загуби са много по-тежки от тези на Израел: по-малко от хиляда израелци са убити, докато загиналите араби наброяват над 15 000 души. Военният успех на Израел се приписва на елемента на изненада, иновативен и добре изпълнен боен план, и слабото ръководство на арабските сили. Израел поема контрол над ивицата Газа и Синайския полуостров от Египет, Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания и Голанските възвишения от Сирия.
1990 г. – ПРОВЕЖДА СЕ ПЪРВИЯТ ТУР НА ПЪРВИТЕ СВОБОДНИ И ДЕМОКРАТИЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ В БЪЛГАРИЯ, С КОИТО СЕ ИЗБИРАТ ДЕПУТАТИ ЗА VII ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България. Събранието е свикано след оставката на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 г. Гласуват 6 976 620 или 90,79% от всички имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС - 36,2%, ДПС - 5,75%, БЗНС - 4%, Отечествен съюз - 0,5%. Първото му заседание е на 10 юли и е открито от най-възрастния депутат - Йосиф Петров от СДС (на 81 години).
1929 г. – РОДЕН Е КОСТА ЦОНЕВ, ПОПУЛЯРЕН БЪЛГАРСКИ АКТЬОР И ПОЛИТИК.

Майка му е гъркиня от Димотика. Работи от 14-годишна възраст, когато баща му умира. По-късно го пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми бояджията“ по сценарий на брат му – писателя сатирик Васил Цонев. През 1952 г. завършва Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Изключително влияние му оказват и големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова. Изпълнил е общо над 70 роли в киното.През 2001 г. започва политическата му кариера по покана на Симеон Сакскобургготски. Влиза в политиката като депутат от НДСВ в XXXIX народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия XL народно събрание. В рамките на мандата си той спомага за изграждането и реконструкцията на сградата на Младежкия театър.