Стихотворения от БЛАГО ПРАНГОВ

БЛАГО ИВАНОВ ПРАНГОВ е роден на 1.09.1933 г. в село Бачево, Разложко. Завършил е българска филология в СУ "Климент Охридски". Работил е като учител, бил е отговорен редактор на поетичното приложение на вестник "Вяра", завеждащ отдел "Култура и образование" на в. "Пиринско дело". Автор на близо 20 книги с поезия, както и с публицистика. Член на СБП.

Иде ми...

Какво преживял съм и още какво ли
ме очаква на белия свят
в театъра със овластените роли
на политическия разврат?
И радости бистри, и черни неволи
на вселенския алчен площад
се превръщат в надежди боси и голи
чрез острастения маскарад,
във който България горестно чезне
със ранени от смерч: сърце, душа
в дълбокосекретни предателски бездни
от корупционна лъжа.
Докога с тая мания чуждестранна?
Накъде с тоя властен нагон?
Добродетелта ни е кървяща рана.
България - без хоризонт:
Разединена от алчност, кориди
И режисиран голосек!
Иде ми в задгробния свят да отида
за Левски - държавник - стратег...
Само той острастеното гъмжило
във парламента ни ще вразуми;
безнадеждието ще грохне безсилно
щом Апостола го заклейми!



Вечеровен

Вечеровен със наметало от вечерен здрач
над родното ми село се надвеси,
в крайселсия окастрен борикач
кълвач морзува в есенеещата есен.
По тайнствения разкрилен улук
на времето се свлече глухоням вечерник
и заора бразда подир бразда с невидимия плуг
на безпределен тайнствен сън сънят.
Вечеровен със наметалото си алено
 над  родното ми село се надвеси пак и пак.
Останах сам във тайнството на заника разплавен
от грунда в боцавия баладичен мрак.
За кой ли път във тоя залезен пейзаж
със опранговани надежди и със волен дух пулсирам
и търся родовия необятния кураж 
да жилавее пророкуваната от дедите диря.
Отново на Вечеровен се изкатерих.
В солуха есенен лютеж брижди.
Звездица бъска в хороскопа звезден
и осветява патинирания бронз на светлата ми вяра.