Европа на две скорости

Павлин Павлов

Уж щяхме да сме единни. В Давос какви ли не клетви от кого ли не се чуха, че Европейският съюз трябва да се покаже на останалата част от света като единна и монолитна организация, способна да защити интересите на Европа, независимо срещу кого, сещай се, на първо място срещу САЩ и на второ срещу Китай. За Русия нещата са открай време ясни. Как се получи обаче, че отново от стария брюкселски шкаф, пълен с всевъзможни идиотски идеи, измъкнаха, поотръскаха от прахоляка и сложиха на масата странната измишльотина за двете скорости.
Ако трябва чисто механически и с основните си познанията на водачи на моторни превозни средства да разсъждаваме, то една кола може да се движи дори само с две скорости, стига обаче да е ясно коя е за напред, коя е за назад и кой ще е водачът, който ще превключва ту на първа, ту на втора скорост. Налагат се тези уточнения, защото, ако трябва да сме пределно ясни, досега евроводачите ни нищо друго не са показали освен некадърност при управлението на Европа през последните десетина години.
Поначало Европа, трябва да го признаят, никога не е била съвсем единна и никога не се е движила с еднаква скорост, и то в една само посока. 

Все още сме разделени на желаещи и нежелаещи 

Първите, инициаторите на всевъзможни форми на разделение, са си присвоили правото да управляват Европейския съюз, принуждавайки останалите, или да подкрепят мълчаливо и навели глава, или да бъдат избутани извън борда. Заедно с това не престават да търсят решение как да не им се даде и право на глас. Тоест, от само себе си се разбира, че желаещите са първа класа и съответно си искат правото да се движат с първа скорост, без да ги интересуват останалите изостават ли, забавят ли се, или въобще са спрели. Както и нашите управляващи се чудят, как да се мушнат в състава им, белким попаднем сред хората първа ръка. Още повече, че сме в еврозоната и можем да си въобразим, че сме получили билет за първокласния вагон.
Нещата се разбъркаха, след като САЩ започна да провежда профилактични прегледи на зрението на европейските граждани и техните лидери. Гражданите на континента ни прогледнаха по-бързо. Лидерите още имат проблеми със зрението и с психиката си, след като са стигнали до идеята за двете скорости. Без да се прикриват повече зад евроатлантическите смокинови листа, те вече са решили да дадат на европейските народи правото, както твърдят, свръхдемократично на избор, дали да се присъединят към любителите на високи скорости, или, ако смятат да продължават да бъдат лоялни към САЩ и глобалната политика водена от великите сили, ще трябва да преминат към движение на втора скорост.
Тук възниква един съществен практически въпрос като, например, кой би могъл да попречи на някого да се движи с първа или с втора скорост. Още повече, когато все още не е ясно какво означава това обявено проформа засега разделение. То изглежда доста симптоматично и неточно и по всяка вероятност водещо до погрешни изводи. Кой е казал, че точно тези, които смятат, че ще се движат в Европа с първа скорост, наистина ще постигнат по-висока темп в развитието си, отколкото тези, които ще бъдат уличени, че могат да се движат само с втора скорост? Ако се поразсъждава по посочените 4 основни проблема, които имат да решават страните с първа скорост, то тези нахвърляни набързо идеи, по-скоро имат за цел да раздразнят отново някого и да изплезят език на някого, без да съдържат особен смисъл. 

Ами ако се случи нещо друго - 

президентът на САЩ да вземе и да насочи своите икономическа подкрепа, енергийни ресурси, въоръжение и инвестиции само и единствено към страните, които проявяват симпатии към него и политиката му и са определени и за това да се движат с втора скорост, а на другите, както вече го прави, да им спре кранчето? Ами ако същите тези страни от втория отбор едновременно с това отворят вратите си за китайската инвазия, а Китай, както вече няколко пъти по различни поводи го прави, репресивно спре определени търговски и икономически в големия смисъл отношения с въпросните първокласни страни в Европа? Към това следва да се добавят и намеренията на „второкласните“ страни, прескачайки санкциите и заобикаляйки украинските щуротии, да отпушат каналите за търговски обмен с Русия. Дали тогава няма да се получи парадокс - тези, които би трябвало да се движат на втора скорост, да изпреварят, другите, любителите на високи скорости, макар че и отсега забелязваме как постъпателно клюмва и затихва икономиката им, поела последиците на непремерената им политика. Да не споменаваме, че страните от балканския регион все още се правят на разсеяни и още не са решили точно, с каква от двете скорости предпочитат да се движат.
Понеже все пак ЕС е съществуващ, буди интерес въпросът, дали някой от бързодвижещите се предполага, че ще дойде върховният момент, когато ще трябва да се гласуват техните недомислия, особено касаещи финансите и ресурсите. Може би ще се предложи процедура на гласуване на две скорости? Дори не може да си го представи човек, но вероятно външният министър на Германия и за това е помислил. Едва ли той се сеща обаче как ще реагират пътуващите от втора класа, когато им се поиска да развържат кесиите си, при условие, че пак там ще си останат, на втора скорост. Не всички като България ще приемат всичко на ход, за да не раздразнят началниците в Брюксел. 
Още повече, че отсега е ясно как ще вървят нещата с финансирането на Украйна, след като и САЩ заяви позицията си, че няма намерение да троши повече пари за безнадежни цели. Ако са верни последните изявления на Зеленски, че е готов да седне на една маса с Путин и да се разберат в това число и за териториалните проблеми и това се получи, ще е просто любопитно накъде тогава ще отпрашат на първа скорост нашите евролидери, подритнати дори от Зеленски и съсипали отношенията си със САЩ и Русия, че и с Китай.

Нашата шофьорка Урсула 

както се вижда, на първа скорост е тръгнала да обикаля из света, за да подмени политическите с търговски отношения. Похвали се, че Моди я е целунал и е вдигнал високо ръката в знак на вечна преданост, но някак си пропусна да разкаже какво точно съглашение с него е подписала. Защото то е от вида, което подписа и с Тръмп преди време и което за пореден път я показа като балонеста търговка. Ще се наложи да обясни в европарламента как така ще се отвори пазарът за индийски петролни продукти, които се произвеждат там от внесен от Русия петрол. Тоест, Моди плаща на Русия и купува от там петрол, който преработва и продава в Европа, откъдето пък на него му плащат. Май на пералня прилича? 
Удивително е, как това ще се размине с гръмогласно обявените санкции от Урсула, че никой, ама никой не трябва да купува руски петрол? Нищо повече от перверзен вид политика и търговия, нищо ново в Брюксел. Тези влажни сънища, които спохождат на въпросната възрастова позиция госпожата, ще й причинят и не само на нея повече проблеми, отколкото радости. Особено след като се чу, че американска фирма купува "Лукойл", тоест сделката с Индия ще увисне, щом се случи това. Няма как да се купува индийски петрол, при положение, че ти предлагат в Европа американски. Неудобно ще е.

Истината е пределно ясна 

и няма какво повече, както казват руснаците, да се въртим „возле да около“. Европейският съюз бавно, но сигурно върви към разпад. Всеки тръгва сам по себе си. Ей го на, дори Стармър отиде на крака при Си Дзинпин, във всички случаи не за да се погрижи за европейските проблеми, а за собственото си оцеляване при отношенията му към САЩ. Трябва да се надяваме, че разломът в ЕС ще е политически, а не икономически. Организацията е нужна на европейците и няма особени пречки да продължат отношенията между страните изцяло и само на икономическа основа, давайки възможност за сътрудничество в областите на икономиката, на културата и на социалното дело. 
Що се отнася до политическите ни въжделения, всеки да се оправя сам в тоя глобален мир, защитавайки своите национални интереси. Още повече, че, по думите на баща ми, и да са пукнем откъм гърба, ние никога в следващите 50 години няма да бъдем способни да се защитаваме сами. Това твърдо трябва да се заяви. Но само под условието, че за тези 50 години трите велики сили няма нищо да правят в областта на своето въоръжение, ще стоят и ще чакат Европа да ги настигне.
Разсмях ли ви накрая? Нека се посмеем, докато са ни оставили тази възможност. Няма лошо.

Поглед инфо