Самозабрава и безочие без граници

Къдринка Къдринова

Отговорните са длъжни да отговарят. Пред цялото общество. Това е моят извод от бруталното поведение в ефир на бившия външен министър Соломон Паси. Той показа пълна самозабрава и безочие без граници, забранявайки на Цветанка Ризова да му задава въпроси в петъчното издание на предаването й. Присъединявам се към възмущението от поведението му. Иска ми се тук специално да обърна внимание какъв именно бе въпросът, зададен му от водещата и предизвикал тази негова необуздана реакция. 
Ето как се стигна до избухването му.
Приканен да коментира дали е плюс или минус за България присъединяването й към Борда/Съвета за мир на Тръмп, бившият външен министър - без да крие ентусиазма си от подписа на премиера в оставка Желязков в Давос - първо направи ретроспекция към времената на собственото си министерстване, с което той и друг път в захлас се е хвалил. Даде се за пример на умело лавиране между САЩ и ЕС, когато между тях има противоречия. Паси заразказва как вкарал България в НАТО чрез въвличането й във войната на САЩ в Ирак през 2003 г. И как после, независимо от критичната позиция на Франция и Германия към онази война, успял да осигури и членство на страната ни в ЕС. Увлечен от идилични спомени, обяви, че преди 22 години „ние освободихме Ирак“ и оттогава светът станал много по-добро място. 
Цветанка Ризова реагира съвсем професионално, по журналистически, прекъсна го и зададе своя „взривоопасен“ въпрос: какво мисли за направеното години по-късно признание на тогавашния британски премиер и пръв американски съюзник Тони Блеър, че войната в Ирак е била започната с лъжлив мотив за уж притежавани от тази страна оръжия за масово унищожение. И ето в този момент Паси кипна. Без да отговаря на въпроса, изригна, че не желае да го прекъсват и само с такова условие бил приел поканата да гостува в предаването. Нареди на Ризова:  „Запазете си въпросите. Накрая ще ги зададете всичките“. Понеже тя не се съгласи с такъв диктат и настоя, че участието в предаването всъщност е диалог, Паси взе да „плаши“: „Тогава ще си тръгна. Ако ме прекъснете още веднъж, ще си тръгна“. 
Водещата възрази: „Нямам практика съвсем да мълча в предаването“. Паси пак грубо я напъти: „Ами опитайте. Имате чаша вода.“ Ризова се заинати: „Не пия вода по време на предаване.“ Демонстративната реакция на Паси бе да посегне към своята чаша вода и да започне нарочно бавно да пие от нея. Търпеливо приканен от водещата разговорът да бъде продължен, той се смили и пак проговори, преминавайки към апологиите си за Тръмп, за неговия Борд/Съвет и за „ползите“ за България да участва в него. 
„Взривоопасният“ въпрос за фалшивия повод на войната в Ирак остана без отговор. Ризова не посмя да го зададе отново. Но все пак не пропусна още една бодлива реплика пак в иракски контекст. Тя прозвуча, когато Паси отново се увлече в своите любими и добре познати още от 2003-а послания. Заяви, че дори и да трябва България да плати един милиард долара, ако реши да остане за постоянно в Борда/Съвета на Тръмп, това не била висока цена срещу вероятните изгоди, които сме можели да получим. Реши сам да интервюира водещата и я попита дали знае колко ще струва възстановяването на Газа. Тя отвърна: „Какво имате предвид? Ние и други страни щяхме да възстановяваме, пък“... Така Ризова директно препрати към изявления на Паси отпреди 22 години, когато той говореше колко сме щели да спечелим от възстановяването на Ирак. Нещо, което никога не се случи. Но пристигнаха ковчези с български войници, загинали при атентата в Кербала... Тази тема не бе засегната нито от Паси, нито от водещата.
Не само тази тема, но и още безброй „парливи“ теми, болезнено отеквали в живота на България и света десетилетия наред и пряко свързани с опасния хаос, в който живеем днес, е редно не спорадично, а постоянно да присъстват в актуалните медийни и обществени дискусии – защото е безотговорно и деконструктивно да се премълчават, да се „замитат“, да се заместват с примитивни съвременни опорки. 
Обществото не бива да бъде подценявано, да се допуска, че „не помни“, „не знае“, „нехае“. Грешка. Обществото е жив и пъстър организъм. И една голяма част от него отдавна трупа гняв заради многото измами, несгоди и негодници, изреждащи ни се през годините. Затова гноясалите въпроси трябва постоянно и високо да бъдат задавани на всеки, който си е въобразявал, че никога няма да отговаря и че винаги ще има властта да забранява. Стига вече. Време е за истината.