При научната илюстрация точността е задължителна

ГЕОРГИ ПЧЕЛАРОВ е роден през 1955 г. в Русе. През 1982 г. завършва "Зоология" в СУ "Св. Климент Охридски" и започва да се занимава с рисуване. През 1987 г. е ангажиран с илюстрирането на Том "Птици", част I от поредицата "Фауна на България". Определителят "Птиците на Балканския полуостров" (1991 г.), съдържащ 1992 цветни и 211 черно-бели авторски илюстрации, е още едно от значимите подобни издания у нас, илюстрирани изцяло от него. Работи както за строго научни, така и за научнопопулярни издания. През последните години подготвя поредица от ботанически илюстрации за Музея на медицината в Пловдив. Сред инициаторите е за създаването на професионална организация и през 2016 г. става първи председател на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ). Носител е на награда за цялостно творчество от "Биенале на илюстрацията 2022". През 2023 г. в Музея на София е организирана негова ретроспективна изложба. Член е на СБХ.

- Господин Пчеларов, в края на 2025 г. показахте нови творби, създадени през последната година за юбилейната Ви изложба в галерия-книжарница "София прес". Какво определи подбора на обектите, които представихте в нея?
- Това са работи, които представят любимите ми теми по отношение на животните и на растенията.

От бозайниците много обичам да рисувам т.нар. порови - различните видове порове, в случая пъстрия пор, невестулката, както и някои гризачи като сънливците, с които дълги години съм се занимавал научно. А от растенията любима тема са ми т.нар. отровни медицински растения, както и водните, така че има по 1-2 работи, които представят и тези групи. Останалите работи в изложбата представят книги, които в момента илюстрирам - "Земноводни и влечуги в България", "Бозайниците на Балканския полуостров", а третата е ръководство за научна илюстрация, което да бъде използвано от класическите художници, които не са биолози, как да изобразяват отделните групи животни и растения. Бях решил всички работи за изложбата - общо 39, да бъдат нарисувани през 2025 г. и така стана.

- Какви въпроси най-често Ви задават зрителите на изложбите Ви? От какво се интересуват децата?
- По-интересното, което ме питат, е как протича процесът на работа, какъв процент от илюстрациите са правени от натура и са на базата на лични наблюдения в живата природа. Тези въпроси ми доставят удоволствие и разказвам, че винаги в основата на това, което правя, е наблюдението в природата, след това създавам скица, по възможност пак в дивата природа. А когато става дума за по-рядък вид, който трудно може да се види, използвам наличните фотографии и рисунки на други колеги, но никога едно към едно, а само като информативен материал. 

- Проявили сте интерес към природата и нейните създания още в детските си години, но най-напред като колекционер на насекоми. Решението Ви да учите биология беше ли продиктувано от това? И как после се насочихте към научната рисунка?
- От съвсем ранна възраст, може би от 6-7-8 години, имах огромен интерес към живия свят. Тогава живеехме в Разград, където родителите ми се преселиха, в  края на града, до един огромен парк - нещо като полудива гора, в която постоянно потъвах и наблюдавах или ловях насекоми с импровизиран сак от дамски чорапи, който баща ми беше направил. Размахвах този сак, ловях пеперуди или други насекоми, окачвах ги на подвижната портална врата в хола, за ужас на домашните ми, и не давах никой да ги пипа. Опитвах се със скромните ми детски познания да определям видовете. Така че от съвсем ранна възраст съм си мислел да ставам зоолог. Вече като студент и по-късно, като завърших, трябваше да взема решение дали да се занимавам с научна работа или да предпочета това, което винаги съм искал дълбоко в себе си - да се посветя на изобразяването на дивия свят. Взех това решение, което ми се струваше съдбоносно и се оказа правилно. Защото учени - дал Господ, сигурно щях да стана учен зоолог, но художници на дивата природа нямаше тогава. 

- И днес, след големия опит и знания, които имате, още ли продължавате да четете, да търсите информация, да обогатявате наученото?
- Да, разбира се, винаги съм имал огромен интерес и любов към книгата, която запалиха у мен моите родители. За времето те имаха много богата библиотека, макар че работеха в съвсем други области. После през годините аз събирах книги, в началото много по-трудно, започвайки с руски специализирани издания, които бяха по-достъпни, и по-нататък продължих. Винаги използвам литература, опитвам се да обогатявам познанията си, библиотеката ми вече е от няколко хиляди тома. Книгата присъства в моята работа, удоволствие е да се запознаваш с творбите на големите майстори в област, в която работиш, да гледаш произведенията им, публикувани в книга, албум, енциклопедия, определител.

- Различни ли са животните от даден вид, както е при нас, хората?
- Естествено, че видовете са различават. Колкото е по-нисше животното в еволюционната стълбица, нещата са по-сложни и различията понякога са дори на молекулярно ниво. Но когато става дума за висши животни, особено за бозайници, особено за приматите, там наистина има физиономична разлика в рамките на един вид. Например при шимпанзетата може да се видят какви ли не физиономии, които са не точно както при нас различни, но има различия.

- Точността и като форми, и като цветове е от изключителна важност при научните илюстрации, особено за ръководства за събиране на гъби, на билки...
- За гъбите точността е абсолютно задължителна. Но за всяка научна илюстрация точността е един от основните белези и изисквания. Обикновено илюстраторът, който работи научна илюстрация, ползва услугите на консултант. Аз съм биолог, но въпреки това, когато става дума за вид, който трудно се определя, ползвам услугите на специалист в дадената група. Съветвам и младите колеги да го правят, въпреки че ние, художниците, малко не обичаме да ни се бъркат в работата и в изображенията. Но при този вид илюстрация научната достоверност е много важна.

- Рисувате сред експонатите в Природонаучния музей, в който има изключително разнообразие от представители на фауната, но също и от натура. Предполагам, че това изисква и възпитава много голямо търпение.
- Така е. Търпението е изключително важна черта. Този, който няма търпение, не може да се занимава с научна илюстрация.

В Природонаучния музей започнах още в първите години, когато бях студент, да правя наблюдения и скици и, тъй да се рече, израснах там като научен илюстратор. Изключително богатата експозиционна сбирка и научните колекции на Националния природонаучен музей, които се съхраняват в специални хранилища, са много важни и ценни за работата на един художник, който се е посветил на илюстриране на живата природа. Наблюденията в природата са едно, съвсем друго, но също задължително, е работата с експонати в голям природонаучен музей.

- В научните издания, които сте илюстрирали, основно са застъпени представители на животинския свят в България. Но за детските книги, както и за други издания, сте рисували животни, които не се срещат в нашата природа. Тогава какъв е подходът Ви? Например, фотографията, научно-популярните филми и предавания помагат ли в това отношение?
- Разбира се, помагат, ако става дума за вид, представен в зоопарк - макар и в изкуствена среда, на затворено, но това е жив обект, добре е да го види човек, да си направи някои скици на място, да проследи движенията, окраската и тогава може да използва фотографии, да гледа филми, клипове. Нещата са доста сложни, трудеомки, бавни, но рисуването на живи обекти понякога е доста дълъг процес.

- Освен да опознаят биологичното разнообразие в нашата страна, младите читатели се възпитават на уважение и емпатия към природата и нейните обитатели.
- Това е едно от основните предназначения на научната илюстрация и на изобразяването на живата природа - да обучава, да възпитава, особено подрастващите. Като научни илюстратори ние от сдружение ДАФНИ организираме сравнително често работилници, на които представяме как може да бъде нарисуван даден вид, обясняваме подробно какво представляват, особено редките защитени видове, как трябва да бъдат опазвани и да се отнасяме към тях с подобаващото уважение и възхищение. 

- Инициатор сте за създаването на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори и негов председател. Има ли много учени, художници, които членуват в него? Търсят ли експертизата на ДАФНИ в случаи, извън прякото изобразяване на животни и растения за издания?
- Има и такива случаи. През април се навършват 10 години от конституирането на ДАФНИ, в момента имаме около 40 членове, както възрастни и опитни художници, така и съвсем млади колеги. Приемаме новите членове след обстойно разглеждане на портфолиото, което представят, понякога сме доста строги, но го правим, за да подберем най-добрите художници и да ги подпомагаме в тяхното развитие. 
Нашата експертиза е достатъчно известна и сме търсени не само като жури на различни конкурси, но и в други случаи, когато трябва да се определи дали нещо е точно, вярно или добре изобразено.

- ДАФНИ организира и събития за любители, които проявяват интерес към този вид творчество и знание.
- От няколко години организираме съвместна инициатива на ДАФНИ и Националния природонаучен музей, в който се провеждат работилниците. Моите колеги започнаха тези занимания и аз известно време не участвах, защото смятах, че няма да ми е интересно. Но когато се включих, установих, че ми доставя огромно удоволствие. Виждате как голямата част от тези хора изобщо не могат да рисуват или имат елементарни познания, но попиват информация, интересно им е, научават много за видовете, които рисуват. Смятам, че тази година ще продължим традицията. Но тъй като това изисква сериозна предварителна подготовка, може би ще провеждаме занимания по веднъж седмично.

- Какво бихте препоръчали на млади хора, които имат интерес да се занимават с това - да усъвършенстват художествените умения или да придобият повече знания в областта на биологията и зоологията, или е най-добре да се образоват в двете направления?
- Първо, млад човек, който би искал да се занимава с това по-професионално, би трябвало да има някакви рисувачески умения, иначе не е възможно да се справи. При нас, в ДАФНИ, а и аз имам детайлен поглед върху всички, които работят в тази област, включително и млади хора, има две групи основно: първата идва от художествените гимназии или академии - имат задълбочени познания по изобразяването на какъвто и да било обект, но скромни познания в областта на ботаниката и зоологията; другата група идва от биологичните среди - имат някакъв талант да рисуват и зоологичните познания им помагат да изобразяват дадения обект без проблеми. Хубаво е подготовката да върви и в двете направления: и като художник, и като биолог.

- Вашата изложба в момента е експонирана в Петрич. Имате ли планове да я представите и в други градове?
- В Петрич ще направим т.нар. закриване (финисаж) на 4 февруари, а след това изложбата ще отиде в Пловдив. Има известен проблем за нейното представяне на други места: част от творбите, които са илюстрации за книги, не се продават, друга част се продават, но така изложбата постепенно ще се свива, а аз не мога да я допълвам постоянно. Ще видим как ще се случи по-нататък.