
Упадъкът на Американската империя:
Погледът на Ричард Волф
САЩ трябва да приемат многополюсен свят за собственото си спасение
/ брой: 118
Agora Vox
Ричард Волф, известен американски марксистки икономист, е влиятелен глас в дебата за упадъка на Американската империя. В своите лекции, книги и медийни изяви, особено на платформата "Демокрацията на работа", той рисува ярка картина на икономическия, геополитическия и социалния упадък на Съединените щати. Волф вярва, че това явление е част от неизбежен исторически процес, воден от вътрешните противоречия на капитализма.
Волф твърди, че икономическата хегемония на САЩ намалява. Той отбелязва значителна промяна: комбинираният БВП на страните от Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Канада) сега представлява само 28% от световното производство, докато БВП на Китай и страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) е около 35%. Този обрат символизира края на западното икономическо господство. Той критикува последните икономически политики, като ръста на митата и намаляването на данъците по време на администрацията на Тръмп, наричайки ги "отчаяни жестове от империя в упадък".
Тези мерки, твърди той, увеличават неравенството, потискат заплатите и игнорират структурни проблеми като инфлацията или огромните разходи на военнопромишления комплекс, който консумира почти половината от дискреционния бюджет на САЩ. Волф вижда това като неуспех в адаптирането към свят, в който САЩ вече не диктуват правилата.
В геополитиката Волф посочва стратегически грешки на Съединените щати, особено в управлението на конфликта между Украйна и Русия. Той твърди, че санкциите срещу Русия, целящи да я отслабят, са се провалили. Вместо това Русия пренасочи износа си на енергия към съюзници от БРИКС, като Китай и Индия, които отбелязаха по-бърз икономически растеж от Съединените щати през този период. Този провал, твърди Улф, илюстрира неспособността на Вашингтон да разбере многополюсния свят.
Отказът да се признае реалността води до скъпоструващи погрешни решения за страната и нейните съюзници.
Във вътрешен план Волф описва американското общество като в състояние на "самоунищожение". Опирайки се на марксистката мисъл, той твърди, че късният капитализъм поглъща собствените си структури. Нарастващата приватизация - от пощенските услуги до образованието - и политиките на строги икономии обедняват работническата класа и обогатяват олигархичния елит. Жилищната криза, проблемите със здравеопазването и финансовите затруднения подхранват нарастващото социално недоволство, което фигури като Тръмп използват, като посочват "врагове вътре", за да отвлекат вниманието от системните недостатъци.
За Волф тези симптоми наподобяват последните етапи от упадъка на империя, която не е в състояние да задоволи нуждите на населението си. Той сравнява този процес с Британската империя, чийто упадък, започнал през XIX век, завършва със загубата на статута на британската лира като резервна валута през 50-те години на миналия век.
Волф отдава особено значение на възхода на БРИКС като икономическа противотежест. Тези страни работят за създаване на алтернативни валути и намаляване на зависимостта си от щатския долар, като по този начин заплашват един от стълбовете на глобалното влияние на Америка. Той обаче ясно заявява, че статутът на долара като резервна валута не е единствената основа на империята. За него капитализмът е взаимосвързана система от производство, пазари и пари, а загубата на американската хегемония е по-широко явление.
Аутсорсингът на промишленото производство и зависимостта от технологичните монополи отслабват страната в лицето на по-динамичните развиващи се икономики.
Волф поставя упадъка на Съединените щати в исторически цикъл: империите се раждат, доминират и след това се разпадат, често отричайки слабостта си до самия край. Той сравнява Съединените щати с Рим или Великобритания, подчертавайки, че този упадък, започнал преди повече от десетилетие, е системен процес, а не единично събитие. Но той не вижда този преход като абсолютна катастрофа, а по-скоро като възможност за преосмисляне на системата.