БСП трябва да е флагман в трансформацията на България

Днес е ден, натоварен с история. Дата, символ на непримиримост, довела до промяна. Историята ни връща към стачките и профсъюзните движения, към волята за промяна на статута на работниците, към стремежа на хиляди човешки същества да полагат достоен труд. Но ни връща и към скотските условия, в които хиляди мъже, жени и деца са били употребявани като движеща сила за индустриален напредък и увеличаване на богатствата.
Първи май поставя и един въпрос, който периодично търси отговорите си - и тогава, през 1886 г. в Чикаго, и сега - дали в името на все по-голям икономически напредък, на все по-интензивното производство, може да злоупотребява с човешките същества?

Дали експлоатацията е допустима цена

за да вървят икономиките напред?
Ние, в Стара Европа, в дълъг период от време бяхме пожалени от най-грозните извращения на икономическото и производственото робство. Профсъюзните движения, социалистическите партии станаха гарант за правата на трудовите хора. Дали обаче битката е приключила, дали новата икономика не предполага други, много по-префинени, много по-различни по природа форми на експлоатация и модерно робство?
Днес пред нас, в същата стара Европа, в т.нар. либерални демокрации, се отварят нови въпроси и те засягат активните хора на пазара на труда. И с най-голяма сила стоят пред младите поколения - нашето бъдеще.
Работниците днес не са онези отпреди 100-150 години. Икономическите процеси днес са различни. Механизмите, все още доминиращи в икономиките - либерализмът и абсолютната пазарна свобода, мощта на финансовия капитал, постепенно влизат в колизия със социалната тъкан на обществото, поставят огромни маси от хора в нови зависимости.
Затова датата 1 май е важна -

нужна е нова равносметка и нова посока

Във всички епохи тя е била символен мост между миналото и бъдещето. Между миналото и бъдещето на индустриалното производство, знак за промяна, и то извоювана промяна, в статута на трудещите се хора - силата, задвижваща икономиката.
Днес, либерализмът живее в последния етап на Четвъртата индустриална революция - фокусирана върху дигитализацията на процесите в икономиките и финансите и върху  използването на изкуствен интелект за повишаване на производителността. Видяхме последствията от нас. Създадоха се анклави от добре платени млади специалисти, предимно в мултинационални компании. Те имат по-добър живот, но в мнозинството си са обхванати от тежка финансова несвобода - статистиката сочи, че хиляди млади специалисти, освен огромно работно натоварване, носят огромно кредитно бреме. Те са основните клиенти на банките. Не бих искал да си представя какво ще се случи, ако технологични и икономически промени доведат до изтегляне на техните работодатели от пазара у нас.
А от другата страна стои разпадът на отмиращи индустриални производства,

оставил след себе си обезлюдени райони

в държавата ни и други огромни маси от хора без перспектива за развитие.
На трето място е държавата, която доскоро буксуваше във безвремие. Сега тя трябва бързо да навакса пропуснатото - да подготви нормативна база, да създаде условия, да произведе нови специалисти през образователната система за пазара на труда, да защити отпадащите от него.
Това са въпросите, които вълнуват нас, социалистите, днес.
Социалната система е само едно от решенията и тя, благодарение на нашите усилия, е ефективно решение за грижа към пенсионерите и изпадналите от пазара на труда. На дневен ред обаче вече много решително стои въпросът за нейното модернизиране, което трябва да отговаря на и на динамиката на икономическите процеси.     
Светът очаква края на Индустрия 4.0 и навлизането на Индустрия 5.0. Най-великите икономически умове казват, че тя ще бъде концентрирана върху човешкия фактор и върху човека като център на производствения процес. Според новата парадигма технологиите трябва да бъдат в полза на човека, а той активно да си сътрудничи с машините.
Промяната в парадигмата изисква цялостна промяна и в мисленето и концепцията на държавно ниво по отношение на работната ръка. Ако досега на работника се гледаше като на разход, в Индустрия 5.0

човекът вече е инвестиция

която позволява както на него, така и на икономиката да се развиват. Това означава сериозен фокус върху обновяване на знанията, уменията, включително и на здравния статус на работника.
И тук ние, социалистите, виждаме ролята на държавата. Тя е иноваторът, тя е разумният партньор на бизнеса, тя трябва да заложи бъдещето чрез образователната система, тя е реформаторът на социалната и здравната системи, която наистина да постави човека, полагащ труд, в основата на усилията си.
И това е една от основните теми на БСП днес. Ние, социалистите, трябва да сме флагман на тази трансформация. Това е и една от причините да участваме в управлението. Задачата ни е да работим „тук и сега“ с държавни инвестиции за образование, здравеопазване, със закони, облекчаващи финансовия гнет и ценовата преса над българските домакинства. Но едновременно да задвижим стратегическата посока, която да гарантира такава икономическа трансформация, която наистина да постави благосъстоянието на работника в центъра на икономиката.
Правителството, в което работим и ние днес, има амбицията да спаси огромна част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, а това значи нови високотехнологични производства и нови работни места за подготвени хора. Нашата роля е да подготвим и социалната, и образователната система да създадат тези специалисти. Има и по-далечна перспектива - Европа говори за реиндустриализация. България, чрез държавни механизми за насърчаване на инвестициите, реформа в бизнессредата трябва да се подготви за своята реиндустриализация. Ролята на БСП в този процес е да

гарантира интереса на трудещите се

чрез такава нормативна и законодателна рамка, която да постави тяхното благополучие в основата на новата икономика. Тази перспектива е наша - на това поколение леви политици, въпреки че ние няма да се възползваме от нея. Но нашата цел е да постигнем такава промяна, от която да са спокойни, стабилни и щастливи нашите деца.
Това е и нашият отговор на въпросите, които поставя днес 1 май. И отговорът е - не, ние като социалисти, няма да позволим печалбата да е водеща пред благосъстоянието на работещите, няма да допуснем безконтролна либерална свобода на новите икономически лидери, които могат да злоупотребят с възможностите на изкуствения интелект, няма да позволим мощта на финансови гиганти, боравещи с нови инструменти, да заробят хората на труда.

Реч на председателя на НС на БСП, произнесена на митинга на 1 май