Имах много добри учители, сега е мой ред да помагам на младите

ХРИСТО САРАФОВ е роден на 9 май 1955 г. в Силистра. Завършва "Класическо пеене" в НМА "Панчо Владигеров" в класа на доц. Констанца Вачкова. Специализира в Москва при народния артист на Руската федерация Евгений Кибкало. След завръщането си от Москва участва в спектакъла "Севилският бръснар" от Росини в ролята на Доктор Бартоло с режисьор проф. Павел Герджиков. Тази роля се превръща в емблематична за него и оттогава я е играл над 80 пъти на сцени по цял свят. Дълги години пее в различни театри в чужбина, от които над 12 години гастролира в САЩ. От 1983 г. досега е солист в Музикалния театър, където е изиграл десетки водещи роли в оперети, мюзикъли и концерт-спектакли. 

- Господин Сарафов, идвате от репетиция...
- Да, бях на репетиция на "Цигулар на покрива" - едно от най-хубавите заглавия в Националния музикален театър. Ще го играем на 28 юни в парка на Военната академия като част от програмата на Фестивала на музикалния театър. Всяко лято от 15 години нашият театър "се изнася" там от 15 юни до 15 юли, където представяме хубави спектакли за малки и големи. Обстановката е много приятна, хората са щастливи, ние - също, защото сме много близо до публиката. 
- Честването за Вашата 65-годишнина мина онлайн поради извънредното положение с КОВИД-пандемията, но сега, за 70-годишнината си, успяхте да се насладите на истинско тържество, а Вие бяхте в ролята на барон Мирко Зета във "Веселата вдовица" на Лехар. Как мина празникът?
- Мина прекрасно. И аз много говорих, казах, че ако някой не знае какво е щастието, за мен този ден е щастието - да си сред зрителите, да разговаряш с тях, да е пълен салонът, колегите да са с теб, да ти показват, че те обичат, моите близки бяха на първия ред... Получих най-високата награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Още съм под влиянието на този незабравим празник.
- Колегите Ви написаха по повод юбилея: "...Сарафа притежава младежки чар, завиден певчески талант, безспорен артистизъм и харизма, пред която няма зрител, който да устои." Подобна оценка от колеги сигурно много топли?
- По принцип колегите рядко се изказват за друг колега, както сега за мен, за което много им благодаря. Тенорът Пеньо Пирозов беше писал за "Цигулар на покрива", когато го играхме миналата година: "След две представления на "Цигулар на покрива" трудно се заспива, даже сцената плачеше от играта на Тевие, който беше големият Христо Сарафов." И аз му благодарих, защото това е голямо признание. 
- Важен "персонаж", без който Вашето изкуство не би имало същия смисъл, е публиката. Какви са отношенията Ви с нея? 
- Някои от по-известните артисти не обичат да разговарят с хората, ако ги спрат да ги поздравят. Аз пък най-обичам след представление, когато излизам през главния вход заедно с публиката, хората да се спират, да ми споделят впечатления за моята игра. Веднъж една дама ми каза: "Господине, можем да Ви слушаме с часове." Това е спонтанна и искрена оценка. Нали ние пеем за хората, а публиката е най-обективният и неподправен критерий, и аз много им се радвам. 
Аз съм честен към публиката, винаги играя на максимума, на който съм способен, никога не съм се щадил. За мен артист е този, който е дал всичко на хората, отделили от средствата си и дошли да се насладят на нещо, което другаде няма да видят, за да излязат от театъра обновени. Имам приятели лекари, които ми казват: "За три часа забравихме за мъката на хората, с която се срещаме всекидневно в работата си, и успяхме да се пречистим с хубавите емоции от представлението."
- Започвате кариерата си на оперната сцена, на която сте събирали овации у нас и по света. Но след това се отдавате на оперетата. Какво Ви привлече и задържа в този жанр, който на пръв поглед е лек и весел, но всъщност изисква комплексни качества?
- След като завърших Музикалната академия в София през 1982 г., отидох за една година на специализация в Москва, в консерваторията "Чайковски", при народния артист на Руската федерация Евгений Кибкало. Там научих партията на Доктор Бартоло от "Севилският бръснар". Върнах се и я пях в Софийската опера под режисурата на проф. Павел Герджиков. С тази роля изиграх над 80 представления на сцени у нас и в много страни. Пял съм Лепорело в "Дон Жуан, Шчекалов в "Борис Годунов", в "Турандот", в "Тоска", в "Кармен", "Парижки живот" съм пял във Франция... 

Бях приятел с народната артистка Росица Баталова и често ходех да гледам представления в Музикалния театър. В антрактите се виждах с артистите и си мислех: колко е хубаво, публиката как се радва, театърът се пълни. Един ден обявиха конкурс в Музикалния театър и аз се явих, пях ария, мюзикъл, говорих - минах през всички компоненти, които включва играта на оперетния артист. След като ме приеха, голямата артистка Петрана Ламбринова ми разказа как някой от комисията предложил да обсъдят моята кандидатура, а тя заявила: "Няма нужда да го обсъждате, гледайте да не избяга, веднага го вземете." 
Приеха ме и започна моята работа в Музикалния театър, през далечната 1983 г. Още същия месец ме разпределиха в ролята на Тихол Чушкаров в "Двубой" на Иван Вазов, който постави Леон Даниел. Играх я дълго време, последваха и други роли... Имахме привилегията да гледаме как играят големите актьори, да им партнираме, да работим с видни режисьори и от всички "купувахме" по нещо.
- Кои роли са Ви донесли най-голяма популярност и възторг от страна на зрителите?
- Всички роли са изстрадани. Преди години пеех Бони в "Царицата на чардаша", а вече 15 години пея Фери Бачи, което за мен е голяма роля. Както и Тевия в "Цигулар на покрива" - много от нещата, които му се случват, съм преживял и аз. Когато пристигнах от чужбина, играехме "Цигански барон" - ролята на барон Жупан ми пасна много добре. Бартоло от "Севилският бръснар" и Лепорело от "Дон Жуан" също съм изпълнявал с много радост на различни сцени. Бях първият изпълнител на "Аз, Клавдий" от проф. Парашкев Хаджиев, много талантлив композитор, написал това хубаво произведение. Изпял съм и съм изиграл почти всичко, което е в съзнанието на драгия зрител - оперети, мюзикъли: "Фантомът на операта", много хубава роля имам в "Сънсет булевард", които работих с акад. Пламен Карталов, "Кабаре" - с Никола Петков. Бяха казали за "Фантома": "Много хубаво пеят всички, но този - напредналият във възрастта, пее най-хубаво." Радвам се, че още имам глас и играя заедно с младите.
- Как се запазва свеж и млад гласът при тази интензивна работа - въпрос на генетика ли е, на начин на живот или нещо друго? 
- Има различни виждания по отношение спазването на определени ограничения, за да се съхрани гласът. Например на въпроса: Пречи ли пушенето на пеенето, Шаляпин отговарял: Пречи на тези, които нямат глас. Според мен не е така. Човек трябва да има отговорност към това, което прави, особено когато е по-известен. Много е лесен пътят към падането от високо. Има значение хигиената, пазенето на гласа, подготовката преди излизане на сцена - също. Когато пеех в Америка, се пазех, което много напряга. След представления се събирахме колеги от различни страни, които пеехме там, американските певци си пиеха кока-кола с лед, защото според тях студеното държи гласните връзки изпънати. Но аз се притеснявам да го правя. Има и друго: много хора са пострадали, защото са изпълнявали роли, които още не са били подходящи за етапа на развитие на техния глас. Изобщо трябва да се подхожда разумно и отговорно. 
- Освен в най-красивите творби от класическия оперетен репертоар, играете в български оперети - "Българи от старо време", "Криворазбраната цивилизация", "Службогонци"... които и публиката, и певците много обичат.

- Играл съм дядо Либен в "Българи от старо време", играх кмета във "Фалшификатори", където имах възможност да си партнирам с Видин Даскалов - в ролята на попа. В тези творби ние виждаме своите предци. Аз обичам българските произведения, песни, танци. Играл съм в ансамбъл "Добруджа" в Силистра още от малко момче и докато напусна града, за да отида да следвам. Някои подценяват българските произведения, но те са много хубави и трудно се играят, не е лесно да възпроизведеш добре една далечна епоха.
- А с какво е различен и интересен за изпълнителите жанрът мюзикъл?
- Не по-малко трудно е да играеш мюзикъл. Моите ученици често ме питат трябва ли да пеят по различен начин в оперета, в мюзикъл, на концерт. Каквото и да се пее, вокалната постановка е една. Мюзикълът е специфичен жанр, хубав е, има предизвикателства, много движение, съчетано с пеене, и всичко това трябва да се овладее. 
- Какво беше чувството като млад певец да си партнирате с именити артисти като Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова, Минко Босев, Донка Шишманова, Теодора Георгиева, Арон Аронов... 
- Имаше голямо преклонение пред тези велики артисти, сега не е така. Ние не смеехме да се доближим до тях. Но ако видеха, че младият артист има потенциал, веднага му обръщаха внимание и бяха готови да му помагат. За мен е било чест да играя с тях. 
- Сега пък с Вас играят много млади и начинаещи артисти. Какво е Вашето отношение към тях?
- Артистът трябва да има самочувствие, но не толкова високо, че да му пречи. Аз съм земен човек и те го виждат, помагам на всички, които имат желание. Особено на младите, които често ме питат как да запазят гласа си като мен, след 45 години на сцената и толкова изиграни спектакли. Споделям им неща от моя живот, творчество и опит. Например в телевизионния формат "Като две капки вода" участват много млади хора, на които съм помагал - Маги Джанаварова, Михаела Маринова, Фики Стораро, работил съм с Нора Караиванова, Нети Добрева, с някои продължаваме да работим. Педагогическата професия не е лесна, първо трябва да си човек и да ти повярват. За радост, аз имах много добри учители - и в Музикалната академия, и на специализацията в Москва, хора човечни. Сега е мой ред да предам това на учениците си.
- Преди години се чуваха изказвания от рода: "оперетата е за възрастната публика", "играят пиеси, извадени от нафталина" и подобни. Но днес представленията на Музикалния театър се посещават от млади зрители, както и от много деца, тъй като има специални постановки и програми за тях. 
- И аз съм чувал да казват, че оперетата е второстепенно изкуство. Много хора са идвали с желание да станат оперетни артисти, но са се отказвали, защото са разбрали, че не е лесно. В нашето изкуство трябва да си добър артист, да пееш, да танцуваш, да говориш добре, тогава ставаш любимец на публиката. 
Сега нашите представления посещават много млади зрители, което ни радва. Известно е, че правилният репертоар формира публиката. А и когато новите постановки са съобразени със съвременния живот, проблеми, интереси на хората, това много им допада. Например постановката на Николай Гундеров "Криворазбраната цивилизация" е такава, че публиката се залива от смях. Има един млад артист - Георги-Маноел Димитров, който е завършил НАТФИЗ, и много хубаво играе. Младите хора са много старателни и имат голямо желание да се учат. А и публиката ги приема с голям възторг.