Измамиха надеждите

Стефан Антонов

Записът, коалиционният натиск и оставката на Петков бележат края на медения месец за ПП. Широката публика отдавна възприема Петков, Василев, Бориславова и Денков като комбинатори с малко повече късмет. Но вече дори симпатизантите и партньорите им разбират: ПП е политическа формация, зависеща от човешкия фактор и подвластна на същите страсти и изкушения, както всички останали.
ПП не е антикорупционна партия. Това е партия, която се представя за борец с корупцията, но реално просто се бори за дял от нея. Кирил Петков напуска, но споменатите в записа остават.
Миналото вече е дало примери за истинската същност на ПП. Версията на Плана за възстановяване и устойчивост, изготвена от тях, предвиждаше стотици милиони за бизнес, свързан с един от основните им дарители. Да, дарител, който според Петков не участва в обществени поръчки – но същият щеше да усвои стотици милиони, за да заеме пазарна позиция в енергетиката, реформирана по начин, който разделя обществото и до днес.
ПП се заиграха с адвокатско лоби, поверявайки му дела за милиарди, въпреки че нямаше нужния капацитет. Адвокатски кантори без опит в международни арбитражи получиха възможност да представляват страната по ключови казуси.
Две години по-късно правителството, ръководено от Петков, саботира защитата на държавата в делото, заведено от Nexo срещу България, по което се искат 5 милиарда лева. Служители на компанията даряват по 5-цифрени суми на „Да, България“, а в замяна МФ започва проект за достъп до кеш чрез банкомати за притежатели на криптовалути.
И в двата случая ПП твърди, че пести средства на бюджета и подобрява бизнес средата. Но дали думите им издържат елементарен тест за целесъобразност? Ако делата срещу държавата са за милиарди, оправдано ли е да се пестят няколко милиона за юридическа защита?
Може би лидерите на ПП не вършат всичко това, защото са корумпирани. Може би просто са некомпетентни. Проблемът е, че българският народ отраства с модела „да минеш тънко“. Герои като Бай Ганьо, Андрешко, изедниците, срещу които Хитър Петър се бори, формират инстинкт за оцеляване и разбиране на интереса – дори при липса на висока интелигентност.
ГЕРБ вече се държи така, сякаш ПП са политически труп и се готви да „оглозга“ „Да, България“ – било чрез нова коалиция, било като я запрати в безвластието на вечната опозиция. Поведението на Борисов напомня на времената, когато властта му бе безапелационна. Назначенията на калинки се завръщат – и вече никой не си прави труда да ги оправдава. Просто се назначават „свои хора“.
На този фон ПП не са нещо различно. Те просто изгубиха години от политическото развитие на България. Заблудиха мнозина, че могат да блокират системата, за да изчистят корупцията – нещо като „няма да мием чинии, за да не ги счупим“. После легитимираха дилемата: кое е по-добре – компетентни крадци или честни некадърници? А сега виждаме, че не са нито едното, нито другото.
Но най-голямото им провинение е, че измамиха надеждата, че политиката може да се прави почтено. И заради това на следващите избори, ако са предсрочни, вероятно ще станем свидетели на още по-ниска избирателна активност.

Гласове, със съкращения