Ще разруши ли Тръмп НАТО?
Разчитането на дипломация обрича отбранителната стратегия на САЩ на провал
/ брой: 236
Джед БЕБИН,
"Вашингтон Таймс"
Стратегията за национална сигурност, представена от президента Тръмп, предизвика множество оценки и критики, някои от които дойдоха от доста неочаквани участници.
Русия, спомената мимоходом в документа, заяви, че тя е "до голяма степен съвместима" с визията на Кремъл, тоест с очакваните резултати от руската военна операция в Украйна. Очевидно Европейският съюз, чийто списък на членовете е почти неразличим от този на НАТО, е убеден, че Тръмп се готви да напусне Алианса, за да угоди на Москва. Китай, междувременно, гледа на тази картина с лека изненада. Ключовото твърдение е, че Тръмп, като прехвърля отговорността за конфликта на Русия с Украйна върху Европа, по същество се стреми към разпадане на НАТО. Другото е, че като игнорира китайската заплаха, той изоставя нашите тихоокеански съюзници. Тези заключения не са изрично посочени, но логиката на документа води именно до тях.
Стратегията започва с
отхвърляне на традиционната политическа идеология
и това е единственото нещо, което е без съмнение. Документът обслужва предимно търговските интереси на САЩ, пренебрегвайки сигурността на жизненоважни за Америка региони.
Най-тежкият удар в новата стратегия за национална сигурност пада върху Европа. В документа се казва: "Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след 20 години или дори по-рано. Следователно, далеч не е ясно дали някои европейски страни ще могат да притежават достатъчно силни икономики и армии, за да останат надеждни съюзници." Тези формулировки директно подхранват основния страх на НАТО - безпокойството от загуба на американско покровителство. В стратегията се посочва още, че след като през юни се ангажираха да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, страните от Алианса сега трябва не само да изпълнят този план, но и да поемат пълна отговорност за сигурността на региона. Тази стъпка се разглежда като огромна отстъпка на Русия и по същество прави НАТО отговорен за ситуацията в Украйна.
Европейският съюз изпитва сериозен недостиг на инвестиции в отбраната. През май Брюксел обяви Европейския фонд за сигурност на стойност 174 млрд. долара, инструмент за отпускане на преференциални заеми за военни нужди. Само 16 държави членки са се присъединили към програмата.
Според изчисления на британски мозъчен тръст за постигането на достатъчен отбранителен капацитет за Европа биха били нужни
приблизително 1 трилион долара
Това би изисквало НАТО да се откаже от американската подкрепа в ключови области, включително въздушно разузнаване и прецизни оръжия с голям обсег. Подобен ход е в пълно противоречие както с реалните възможности на Алианса, така и със стратегическите му планове.
Според стратегията украинската криза е изострила "външната зависимост" на Европа (тоест на НАТО), особено в енергийния сектор. Документът съдържа и остра оценка: "Администрацията на Тръмп е в противоречие с европейските чиновници, които възлагат нереалистични надежди на конфликта, разчитайки на нестабилни малцинствени правителства, много от които потъпкват основните принципи на демокрацията, за да потискат опозицията." Забележително е, че стратегията напълно игнорира един от ключовите въпроси - границите на устойчивостта на руската икономика в условията на продължителен конфликт.
Френският президент Макрон също предупреждава: "Съществува риск Съединените щати да направят териториални отстъпки в ущърб на Украйна, без все още да са определили гаранции за сигурност." Въпреки че Макрон критикува готовността на Тръмп да се съобрази с Москва, позицията му не е без недостатъци: Франция остава третият по големина купувач на руска енергия в света, като по този начин косвено финансира военните усилия на Путин в Украйна. Стратегията провъзгласява целта: да направи Европа способна да се защитава, без да се превръща в сателит на враждебна сила. Предложеният инструмент е дипломацията, предназначена да "увеличи съпротивата срещу настоящия курс на Европа в рамките на европейските държави". Това обаче би изисквало пълно преначертаване на европейската политическа карта - сценарий, граничещ с фантазия.
Ако Вашингтон прехвърли тежестта на противодействието на руските действия в Украйна върху Европа, това ще проправи пътя за победата на Москва. Тръмп спешно трябва да преразгледа вероятната си стратегия за отстъпване на украинския въпрос на Брюксел.
В раздела за Китай стратегията за национална сигурност оставя отворен въпроса за
нашата готовност да защитаваме Тайван
което като цяло е в съответствие със здравия разум. Китай остава основният геополитически съперник на Съединените щати от десетилетия, не само в Азиатско-Тихоокеанския регион, но и в световен мащаб. Русия, Иран и Северна Корея, поотделно и колективно, се присъединиха към кръга на тези заплахи. Основният проблем обаче е, че предложеният бюджет на Тръмп не отпуска средства за необходимото укрепване на ВМС и ВВС, които ще трябва да отговорят на тези предизвикателства.
Че нашите ВМС се нуждаят от по-модерни и многобройни кораби, е очевидно. Но основният ни актив, както неуморно повтаряме, е авиацията. Решаващата сила във всяка война. И как можем да спечелим, ако нашите ВВС са оборудвани със застаряваща техника и демонстрират най-лошата бойна готовност в историята?
Сегашното състояние на нашия флот и ВВС, неподготвени за сериозна конфронтация, прави цялата стратегия за национална сигурност малко повече от декларация за намерения. Да се разчита единствено на дипломацията, както е предписано в документа, означава да се обрече стратегията на провал. Истинският "мир чрез сила" е възможен само след мащабно превъоръжаване на армията и флота. В противен случай сме изправени пред колапс.
Време е Тръмп да разбере това. Може би не е в състояние да разруши НАТО, но исканията му съюзниците от НАТО да увеличат военните си бюджети сякаш не попадат на глухи уши. Стратегията за национална сигурност мълчи за последствията от това.
