Музиката е моят път

МАРТИН КРЪСТЕВ е роден през 2003 г. в Балчик. Завършил е профил "Музика" в Средно училище "Св. Климент Охридски" в Добрич със специалност "Поп и джаз пеене" и "Педагогика на обучението по музика" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", където специализира отново "Поп и джаз пеене" в класа на проф. Сребра Михалева. През 2022 г. издава първия си албум - "Musical Dreams", финансиран по проект на Националния фонд "Култура". През 2024 г. е удостоен с втора награда от XII международен конкурс "Ян Сибелиус фест" във Финландия за две хорови композиции, едната от които е "Irish Blessing". Отличие за най-добра хорова композиция получава и от VII издание на Международния конкурс "Начинаещи артисти" в Люксембург. През 2018 г. става носител на награда за благородство, връчена лично от Симеон Сакскобургготски. Националната награда е учредена, за да отличи деца и младежи до 20 години за проявено благородство и доблест.

- Маестро Кръстев, Вие сте единствен представител от България в Международния конкурс за композитори и аранжори "И. О. Дунаевски" в Москва, където сте отличен с престижната втора награда. Какво означава за Вас това признание?
- Международният конкурс за композитори и аранжори "Исак Дунаевски" е сред най-престижните форуми за композиция и се организира ежегодно от Московския дом на композиторите. За мен беше изключителна чест да участвам в изданието през 2025 г. Тъй като конкурсът се проведе онлайн чрез изпращане на партитури, не се наложи физическо пътуване до Москва. Това обаче по никакъв начин не намали нивото на конкуренцията - в надпреварата се включиха повече от 120 композитори от Русия, Дубай и България.

Бях единственият представител на страната ни и именно това прави отличието още по-ценно за мен. Щастлив съм, че българското присъствие беше удостоено с втора награда. Участвах с две хорови композиции - съвременната духовна творба в неокласически стил "Ave verum" и "Irish Blessing" ("Ирландска благословия"), която вече е позната на публиката в Добрич от изпълненията на Детския хор "Маестро Захари Медникаров" и Хора на учителките.
Макар конкурсът да се проведе дистанционно, атмосферата беше изключително професионална. Процесът по оценяване продължи няколко дни, през които авторитетно международно жури, оглавявано от председателя на Съюза на композиторите на Русия Александър Чайковски, детайлно анализираше представените партитури. Тази награда е голям успех и сериозно признание. Да бъда отличен сред композитори, получили образованието си в едни от най-престижните музикални академии на Русия, е доказателство за нивото на моята работа. Отличието ми дава увереност и силна мотивация да продължа да развивам творческата си дейност и да представям българската музикална култура на международната сцена.
- Вие сте толкова млад, а вече имате завидни постижения. Отдаден изцяло на изкуството, работейки като композитор, диригент, пианист. Това ли бе мечтата Ви?
- Категорично да. Още от дете знаех, че музиката не е просто хоби, а път, по който искам да вървя дългосрочно. Интересен факт е, че още в V клас взех съзнателното решение, че искам да стана хоров диригент - професия, която изисква не само талант, но и голяма отговорност. Интересът ми към пианото и композицията се появи съвсем естествено. За мен те станаха задължителни инструменти, чрез които да разширя музикалния си хоризонт и да се развивам като комплексен творец. Човек се учи, докато е жив, а в нашето изкуство това важи с пълна сила - един живот наистина не е достатъчен, за да се опознае необятният свят на музиката. Гледам на постигнатото дотук само като на стабилна основа, върху която тепърва ще надграждам.

- Помните ли първите си стъпки и изяви на сцената?
- Първите ми стъпки започнаха още в детската градина. Моята учителка тогава, г-жа Галя Ангелова, първа забеляза музикалните ми заложби. По нейна препоръка родителите ми ме записаха за шоу-конкурса "Мини Мис и Мини Мистър", организиран от актрисата Илиана Балийска. Спечелих първо място в моята категория и имах шанса да се класирам за финалния етап в София, който се излъчваше по телевизията - това беше първият ми вълнуващ досег с голямата сцена. В първи клас започнах да оформям музикалната си култура в Хоровата школа в Балчик, а в шести клас към обучението ми се добави и пианото в местното читалище. Паралелно с това започнах да пътувам до Добрич за уроци по поп и джаз пеене, което определи и по-нататъшния ми път. След седми клас продължих образованието си в СУ "Св. Климент Охридски" в Добрич (училището по изкуства) с "Музика". Там усъвършенствах уменията си на пианото и се потопих в работата с камерни формации и хорове, изпълнявайки сложна многогласна музика. Точно в този период се зароди и интересът ми към композицията и аранжирането - открих, че искам не само да изпълнявам, но и да създавам музика. През 2025 г. завърших висшето си образование във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Педагогика на обучението по музика", профил "Поп и джаз пеене". Днес гледам на музиката не само като на призвание, но и като на професия, която ми дава свободата да изразявам себе си.
- Занимавате се и с обществена дейност. Как съчетавате нещата?
- Музиката е моят център, но тя винаги е вървяла ръка за ръка с обществената ангажираност и организацията на културни събития. Аз съм създател и организатор на детския фестивал "Пясъчни творения", който има 9 успешни издания. За мен е гордост, че през годините успяхме да посрещнем над 600 деца от цял свят на брега на Северното Черноморие. За да надградя този практически опит с професионална подготовка, в момента уча магистратура по "Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство" във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Целта ми е да вникна в дълбочина в механизмите на културния мениджмънт и да развивам проекти на още по-високо равнище. Вярвам, че творчеството и административната работа се допълват взаимно. Когато човек има ясна визия и дисциплина, съчетаването на музикалното изкуство с организирането на събития е не само възможно, но и изключително обогатяващо. Всичко е въпрос на добра организация и приоритети.

- С музиката ли се издържате?  
- За момента да. В по-ранните си ученически и студентски години обаче натрупах практически опит в сферата на туризма по Северното Черноморие. Работил съм в големи туристически комплекси както в продажби на висококачествен алкохол, така и като администратор в хотели. Този период беше много полезен за мен, защото ме научи на дисциплина, на работа в динамична среда и най-важното - на ефективна комуникация с хора от различни култури на различни езици: български, английски, руски, румънски и полски. Тези умения днес ми помагат изключително много при организацията на фестивали и при работата ми с големи творчески състави.
- Споменахте, че вече не сте диригент на Детския хор "Маестро Захари Медникаров" в Добрич, където доскоро сте работили...
- Да, в продължение на осем месеца бях диригент на този емблематичен състав. За мен това беше особено емоционален и задължаващ период, тъй като моето семейство беше много близко със създателя на хора - маестро Захари Медникаров, и неговата съпруга Фани Медникарова. Приех работата като лична мисия за съхранение на делото им.
Гордея се с постигнатото за толкова кратко време - с подкрепата на децата и родителите успяхме да удвоим състава (от 11 на 23 деца) и да реализираме 13 концертни изяви. Доказателство за качеството на съвместната ни работа бяха двете първи награди от международни конкурси, както и успешното ни участие във фестивал в Република Турция през октомври 2025 г. Реших да напусна, тъй като осъзнах, че институциите, отговарящи за културата, не успяват да отговорят на темпото, енергията и чистото съзнание на младите творци. Получава се среда, в която изкуството започва да диша трудно. Взех това решение, за да запазя себе си и да остана верен на принципите си. В изкуството не е достатъчен само талант - изисква се характер, за да не позволиш на статуквото да угаси пламъка, с който палиш децата. В крайна сметка, диригентът не просто води хор, той изгражда личности, а това не може да се случва чрез компромиси със съвестта. Вярвам, че истинското изкуство винаги намира нов път, по който да продължи - свободно и необезпокоявано от изкуствени рамки или конюнктури.
- Изкуственият интелект ще се отрази ли на музиката и в частност на Вашата работа? Заплаха ли е или по-скоро улеснение?
- Изкуственият интелект (ИИ) навлезе с пълна сила през последната година, а аз следя темата по-сериозно още от 2023 г. Вярвам, че в разумни граници той е изключително полезен инструмент - например в графичния дизайн вече намира широко приложение.
В музиката обаче той все още има да извърви дълъг път. Възможно е да създава музика, но тя е далеч от човешката емоция и енергията на живия изпълнител или композитор. Дори и да се появят роботи диригенти, те трудно биха могли да заменят житейския и професионалния опит, интуицията и харизмата на човека. В композицията ИИ може да бъде полезен помощник - особено за композиционен анализ, но не и пълноценен заместител на човешкото творчество. Вярвам, че той няма да измести артиста, а ще промени начина, по който той работи. Смисълът, емоцията и дълбокото послание в изкуството ще останат изцяло човешка територия.

- Разкажете повече за "Пясъчни творения" в Балчик. Какво планирате това лято?
- Създадох този фестивал, когато бях едва на 12 години, с идеята да дадем свобода на детското въображение. В рамките на един час децата строят фигури от пясък и ги декорират с естествени морски материали - мидички, рапани и водорасли. Това, което отличава "Пясъчни творения", е, че участието винаги е било напълно безплатно, но на финала децата получават медали, много награди и изненади. Тази емоция за тях е незаменима. Благодарение на подкрепата на Държавния културен институт "Двореца" в лицето на тогавашния директор г-жа Жени Михайлова и нейния екип, както и на редица спомоществователи, успяхме да реализираме девет издания в периода между 2016 и 2025 г. Що се отнася до това лято - следващото издание трябва да бъде юбилейното, десетото. Тъй като съм ангажиран, а искам да изпипаме празника до последния детайл, решихме да го оставим за малко по-нататък във времето. Един юбилей заслужава пълната ни отдаденост, затова ще изчакаме точния момент, за да го превърнем в истинско събитие.
- Остава ли Ви свободно време? Как обичате да се разтоварвате?
- Напоследък свободното ми време е по-малко. Дори понякога, когато се появи такъв момент, изпитвам странно усещане за неудобство - сякаш не съм достатъчно полезен, ако не върша нещо смислено. Свикнал съм с това темпо и тишината понякога ме изненадва. Когато все пак имам почивка, предпочитам най-простите неща - разходка, добра книга или просто да слушам музика. За мен е важно и да бъда в крак със събитията, затова активно следя процесите в страната и по света. Моите начини да "превключа" и да презаредя, за да мога след това отново да влагам цялата си енергия в работата си.
- Какви предизвикателства Ви предстоят в професионален план?  
- На първо място, да завърша магистратурата по "Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство" във ВСУ "Черноризец Храбър". Теоретичните знания, които придобивам там, прилагам директно в най-значимия си текущ проект - създаването на независима детска вокална студия в Добрич, с тенденция тя да прерасне в детски хор.
За мен това е не просто професионална стъпка, а естествено продължение на досегашната ми дейност и лична кауза. Вече работим активно по програмата, като ни предстоят редица концерти както в България, така и на международна сцена. Целта ми за тази година е да утвърдим формацията като водеща в региона и да осигурим на талантливите деца и младежи на Добруджа поле за изява - те го заслужават!