Шок и ужас след визита в Китай*

Мат ОЛИВЪР,
Телеграф

"Това е най-унизителното нещо, което съм виждал", каза главният изпълнителен директор на "Форд" Джим Фарли за неотдавнашното си пътуване до Китай.
След като посети няколко фабрики, Фарли беше изумен от техническите иновации, внедрени в китайските автомобили, от софтуер за автономно шофиране до разпознаване на лица.
"Цената и качеството на техните автомобили далеч надхвърлят това, което виждам на Запад", предупреди Фарли през юли. "Ние сме в глобална конкуренция с Китай и не става въпрос само за електрически превозни средства. И ако загубим, "Форд" няма бъдеще", каза той.
Ръководителят на автомобилната индустрия не е единственият западен ръководител, който се завърна разтърсен след посещение в Далечния изток. Андрю Форест, австралийският милиардер зад минния гигант "Фортескю", който инвестира сериозно в зелена енергия, казва, че пътуванията до Китай са го убедили да се откаже от усилията на компанията си да произвежда собствени задвижвания за електрически превозни средства.
"Сега мога да ви заведа във фабрики (в Китай), където всъщност ще бъдете до голяма конвейерна лента, от която ще излизат машини и ще започват да сглобяват части", казва той.
"Ще вървите по тази конвейерна лента и след около 800-900 метра ще излезе камион. Няма хора - всичко е роботизирано."
Други ръководители описват огромни "тъмни фабрики", където роботите вършат по-голямата част от работата сами и няма нужда дори да оставят светлините включени за хората.
"Посетихме "тъмна фабрика", произвеждаща астрономически брой мобилни телефони", спомня си Грег Джаксън, главен изпълнителен директор на британския енергиен доставчик "Октопус". "Процесът беше толкова автоматизиран, че нямаше работници в производството, а само шепа хора, които поддържаха фабриката да работи. Има усещане за промяна: конкурентоспособността на Китай се измести от държавни субсидии и ниски заплати към огромен набор от висококвалифицирани, образовани инженери, които неуморно внедряват иновации", казва той.

Високотехнологична трансформация

Показаното е далеч от евтините продукти "Произведено в Китай", които много западняци някога свързваха с "работилницата на света", което подчертава количеството пари, вложени в модернизирането на китайските индустриални процеси.
Китай сега се разглежда не само като страна, произвеждаща нискокачествени продукти, но и като лидер в бързоразвиващите се технологии с висока възвръщаемост като електрически превозни средства, батерии, слънчеви панели, вятърни турбини, дронове и усъвършенствана роботика.
Голяма част от тази трансформация е осъществена благодарение на акцента на страната върху автоматизацията, насърчаван от управляващото комунистическо правителство и активно подкрепян от държавни субсидии, грантове и политики на местното самоуправление.
Данни, публикувани наскоро от Международната федерация по роботика (IFR), показват, че това е довело до радикална, високотехнологична трансформация на китайската промишленост. 
Между 2014 и 2024 г. броят на индустриалните роботи, използвани в страната, се е увеличил от 189 000 до над два милиона. Те обикновено включват всичко - от роботизирани ръце, използвани за заваряване, сглобяване и товарене, роботи паяци, използвани за високоскоростни движения за вземане и поставяне, и портални роботи за прецизни задачи като 3D печат.
Общият брой на внедрените нови роботи в Китай миналата година е бил 295 000, в сравнение с 27 000 в Германия, 34 000 в САЩ и само 2500 във Великобритания.

Китай е лидер в автоматизацията

И макар че би било лесно да се отдаде това несъответствие единствено на размера на населението, Китай също така превъзхожда западните си конкуренти по гъстота на роботите. В момента има 567 робота на всеки 10 000 работници в производството, в сравнение с 449 в Германия, 307 в САЩ и 104 във Великобритания.
Мнозина смятат, че по-голямата автоматизация има положително въздействие върху производителността - ключов показател за това колко ефективно една икономика използва ресурсите си.
Много анализатори също така отбелязват, че нарастващият дял на Китай в световното производство му дава все по-голямо влияние върху световните вериги за доставки и би могъл да го направи страхотен противник във война.
Според експерта от "Бисмарс анализиз" Райън Уитън обаче, наред със заявеното желание на Пекин да доминира в индустриите на бъдещето, нарастването на автоматизацията е и опит за смекчаване на последиците от застаряващото население на страната.
"Китай е изправен пред някои доста сериозни демографски предизвикателства, но преработващата му индустрия като цяло е доста трудоемка", казва той.
"Така че те искат превантивно да автоматизират колкото е възможно повече, не защото очакват по-високи маржове - често срещана идея на Запад - а за да компенсират свиващото се население и да получат конкурентно предимство."
В рамките на така наречената програма "Произведено в Китай" местните власти предоставиха на компаниите значителни данъчни облекчения, компенсиращи една пета от разходите им за индустриални роботи. Това е част от политика, известна като "ziqi huanren", която се превежда като "заместване на хората с машини".

Западни производители в беда

Тази технология обаче, съчетана с огромния обем на продукцията на китайските производители, представлява сериозни предизвикателства за традиционните западни марки.
Най-видимото проявление на тези промени са нашите пътища, където произведените в Китай електрически и хибридни превозни средства заемат все по-голям дял от продажбите.
Във Великобритания базираната в Шънджън компания BYD увеличи продажбите си десетократно през септември т.г., като изпревари много по-утвърдени марки като "Мини", "Рено" и "Ленд роувър".
Но за разлика от "трагичните" автомобили, някога осмивани от Джереми Кларксън и колегите му от "Топ Гиър" (телевизионна програма за автомобили на Би Би Си - бел. ред.), най-новите разработки на BYD бяха похвалени както за ниските си цени, така и за добре оборудвания интериор. "Най-поразителното нещо в тяхната автомобилна индустрия е темпото и скоростта, с които работи", казва Майк Хоус, генерален директор на Обществото на производителите и търговците на автомобили (SMMT).
"Те могат да разработват и предлагат на пазара модели приблизително два пъти по-бързо от повечето европейски автомобилни производители", коментира Хоус.
Сандер Тордуар, главен икономист в мозъчния тръст "Център за европейски реформи", смята, че Европа и Обединеното кралство трябва да се опитат да ускорят приемането на роботиката, ако искат да са в крак с темпото на иновациите на Китай, като същевременно запазят своите производствени индустрии.
"Роботиката, ако се използва правилно, може значително да повиши икономическата производителност", казва главният икономист в Центъра за европейски реформи. "И ако Китай е успял в това, тогава ние трябва да се опитаме да го настигнем, защото, подобно на Китай, много европейски страни застаряват", допълва той.
"Втората причина за безпокойство е, че секторът на роботиката е изключително ценен и има странични ефекти за военно-промишления сектор, така че фактът, че Китай може да е напред, е важен и от гледна точка на сигурността. Мисля, че дебатът е за това как да се използва индустриалната политика за създаване на конкурентни пазари и това неизбежно ще включва известна подкрепа за компенсиране на изкривяванията и предимствата на Китай, които не са изцяло обусловени от пазара", казва Сандер Тордуар.

Великобритания изостава

Рискът обаче е, че "не създаваме нови неща или заключваме работниците в стари модели, вместо да се опитваме да скочим напред", предупреждава Тордуар, посочвайки склонността на политиците да предотвратяват затварянето на стареещи стоманодобивни и автомобилни фабрики, вместо да насърчават създаването на нови, високотехнологични работни места, към които работниците могат да се преместят.
Въпреки това представянето на Обединеното кралство в роботиката е слабо и страната се затруднява да добавя повече от няколко хиляди робота годишно, макар че вече има по-малко от половината от броя им във Франция.
Миналата година броят на проектите за роботика във Великобритания намаля с 35%.
Уитън от "Бисмарк анализиз" твърди, че Обединеното кралство, което изостава от други страни по отношение на растежа на производителността, трябва да се съсредоточи върху повишаване на конкурентоспособността си чрез стимулиране на приемането на повече роботика и машинни инструменти. Той твърди, че това би имало по-голямо въздействие от предишните данъчни стимули, насочени към стимулиране на разходите за научноизследователска и развойна дейност и приемането на промишлено оборудване. "Изглежда, че бавенето с данъчните промени не води до голяма полза", казва Уитън. "Но виждам как правителството харчи милиарди паунда всяка година за напълно спекулативни глупости като зелен водород или прилагане на договори за задължения за възобновяема енергия, и просто си мисля: "Защо да не харчим пет милиарда годишно за безвъзмездни средства за капиталово оборудване?" Това всъщност може да ни даде по-голяма възвръщаемост от много от свързаните с енергията индустриални политики, които сме имали." Противно на здравия разум, Уитън твърди, че страните с по-високи нива на автоматизация по време на първия "китайски шок" от 2000-те, когато светът беше залят с евтини стоки, са успели да запазят по-голям дял от работните места в производството. "Хората говорят много за автоматизацията, водеща до загуба на работни места", добавя той. "Но в действителност загубата на работни места ще бъде непропорционално голяма в страни, където автоматизацията не се случва."
С други думи, липсата на модернизация почти сигурно ще доведе до появата на повече "черни" фабрики на Запад. Но това ще бъдат фабрики, които изобщо няма да осигуряват работни места.