Светът повече от всякога се нуждае от Фидел

"Осъдете ме. Няма значение. Историята ще ме оправдае."

"Капитализмът е отвратителен. Той носи единствено войни, лицемерие и съперничество."

"Човечеството жадува справедливост."

"Следващата война в Европа ще бъде между Русия и фашизма, само че Западът ще го нарича демокрация."

Ако XX век е времето на социалните революции, когато бедните и онеправданите надигат глава, за да покажат, че и те са хора и се нуждаят от образование, здравеопазване, права и нормално отношение, то настоящето столетие показва, че борбата за справедливост е необходима повече от всякога. Революциите не са случайност, а естественото развитие на историята на една държава.

Неслучайно личности като Фидел Кастро ще бъдат смятани за мъртви само физически. Техният светъл пример, идеали, дух, продължават да вдъхновяват младите хора по целия свят и съществува надеждата, че рано или късно ще настъпи светлата ера, за която всички мечтаем...
За разлика от повечето съвременни политици, Фидел Кастро Рус никога не е гледал на себе си, не е говорил за себе си като за феномен и именно това е едно от нещата, които го правят такъв. Представител на средната класа, още от юношеските си години показва силна нетърпимост към несправедливостите. Едва 13-годишен той участва в бунт на работниците на бащината му плантация. Навярно този момент се оказва повратен в живота му, защото посвещава младостта си на това да превърне родината си в по-добро място за живеене.
Какво представлява Куба по онова време? Управляван от военния диктатор Фулхенсио Батиста, райският остров е всичко друго, но не и идилично място. 70% от населението е неграмотно, безработицата е огромна, основните приходи в семействата са от проституция и обслужване на богаташите и е страната представлява своеобразно кабаре на Съединените щати.

Възмутен от произвола на управляващ, който не се интересува, че народът му страда, младият Фидел решава да промени хода на събитията. Още тогава той си дава сметка, че изгубиш ли връзка с народа - губиш всичко. Затова и години по-късно, когато Революцията е победила и той управлява, не следва сляпо това, което правят другите социалистически страни, а се учи от грешките им. Не е съгласен с някои от политиките на СССР и хладнокръвно заявява, че дори и Съюзът да се разпадне, Куба ще продължи да бъде вярна на социалистическата идея. Така и става. Когато Островът остава напълно сам, Западният свят е убеден, че кубинският социализъм ще рухне, ако не веднага, то много скоро. Но греши и така вече 36 г., точно под носа на САЩ, лявата идея продължава да гори, както през първия ден. Защото въпреки недостига на много ресурси, хората не са слепи, а съвсем ясно виждат, че неолибералната глобализация е лишена от идеи и етика. Няма човечност и връща развитието с два века назад. Както се случва в момента в България, впрочем...

Кастро се учи от горчивия опит на доскоро братските страни, мъчителният им преход към капитализъм и как губят националното си достойнство. Нещо, което той е забранил на народа си - "Куба на никого не се моли!" И учи хората, че повече от всякога трябва да полагат най-много усилия при най-големия недостиг на ресурси. Защото тези, които се подчиняват, в действителност губят много повече.
Днес Островът на Свободата се гордее с образование на много високо ниво - 0% неграмотност в цялата страна, силно развита медицина - по време на КОВИД-пандемията в страната бяха разработени няколко ваксини и нещо, с което малко световни лидери могат да се похвалят - омраза, примесена с уважение от САЩ, защото въпреки арогантността си, Вашингтон не харесва подмазвачи, а тези, които са равностоен съперник.
На 13 август 2026 г. ще се навършат 100 години от рождението му и 10 от физическата му смърт. През цялата година ще има тържества и различни събития в негова чест по цял свят. Приживе той неколкократно е повтарял, че не иска да му се издигат паметници или улици да бъдат кръщавани на негово име. И е бил прав. Защото за един истински лидер не е важно колко на брой монументи и с какви размери ще бъдат те, а примерът, който е дал да бъде последван и предаван от поколение на поколение. Както виждаме и днес, империализмът не спи, той само си сменя козината - представя ни се под различно име, нов цвят, изкушава ни с обещания за богатство, примамва ни да изоставим моралните си принципи и да загърбим Революцията.
Светът повече от всякога се нуждае от личности като Фидел Кастро, който да ни напомни, че можем да построим бъдеще, без да правим компромиси с идеите на великите лидери.
"Ние говорим не за смъртта му, а за физическото му отсъствие", каза в речта си Н. Пр. г-жа Мариета Гарсия Хордан. И допълни: "Той винаги е сред нас, със своите идеали и завети. Фидел е лидер не само на Куба и Латинска Америка, но и на целия свят. Облечен във военната си униформа, той е очакван от народа на площадите и улиците, а империалистическият враг никога няма да прости, че е бил победен!" Говорим за исторически лидер, който е крайно необходим, особено в момент, когато се добавят все повече санкции, за да се предизвика народно недоволство и да бъде свален законноизбраният режим. САЩ дори и днес прилагат агресията по всякакъв начин и под всякаква форма - оказват умишлена агресия и натиск върху различни правителства, за да гласуват против свалянето на американското ембарго, за щастие, т. г. убедиха само малцина (м. г. против премахването му бяха само Съединените щати и Израел). Но по улици и площади, градове и села, държави от всички континенти ще продължават да отекват думите: "Родината или смъртта! Ще победим!"

В памет на Кастро

В Посолството на Република Куба в София отбелязаха 9 години от смъртта на Фидел Кастро. Събитието премина при засилен интерес и големият салон във ведомството се оказа тесен да събере дошлите да почетат паметта на великия революционер.
Слова произнесоха: доц. Емилия Лазарова, Валентина Бояджиева - председателка на Асоциацията за приятелство България-Куба, Евгений Белий - председател на БАС, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, който прочете стихотворение от Владимир Башев, Еустакио Ремедиос - председател на Асоциацията на кубинците, живеещи в България "Ние сме Куба". Сред присъстващите имаше много интелектуалци, журналисти, членове на БСП, приятели на Острова на Свободата.