Живот, свобода и бягство от щастието

Николас КРИСТОФ

Ние, американците, обичаме да казваме: "Ние сме номер едно!" И в някои отношения сме прави: що се отнася до военната мощ, нахлуването в други страни и отвличане на омразни чуждестранни лидери, ние наистина нямаме равни.
Но какво да кажем за благосъстоянието на обикновените граждани? Ново проучване, базирано на т.нар. Индекс на социалния прогрес, показва, че Съединените щати са паднали на 32-ро място от 171 страни по отношение на качеството на живот, изоставайки от Полша, Литва и Кипър.
Още по-тревожно е, че Съединените щати постоянно падат в тази класация от години - спад, който се наблюдава както при републиканските, така и при демократичните администрации. Сега, благодарение на съкращенията в здравеопазването и други социални програми, инициирани от президента Тръмп, страната, изглежда, е готова да се срине още повече. Индексът на социалния прогрес е разработен през 2010 г. от уважавана група учени и експерти. През 2011 г. Съединените щати бяха на 18-о място - тревожен знак, но все още бяхме пред Франция, Италия и Испания. Сега те ни изпревариха.
Индексът на социалния прогрес включва 12 компонента и позицията на САЩ по всеки от тях намалява от 2011 г. насам, каза Майкъл Грийн, ръководител на групата, която публикува индекса ежегодно.
"Качеството на живот в САЩ е по-лошо не само отколкото в няколко малки скандинавски страни, но и отколкото във всички партньори на Америка от Г-7", обясни Грийн. "Паднахме под бивши комунистически държави - като Словения, Литва и Естония, и под сравнително нови демокрации като Южна Корея. САЩ спечелиха Студената война, като бяха едновременно икономическа и социална суперсила в развитието. Но през последните 30 години Америка на практика отстъпи лидерството си в социалния прогрес."
Разбира се, Индексът на социалния прогрес е само един от многото инструменти за измерване и всеки резултат е обект на дебат. Въпреки това е полезно да се използват обективни данни за сравняване на качеството на живот в различните страни:
• По отношение на безопасността Съединените щати се нареждат на 99-о място, след Пакистан и Никарагуа;
• По отношение на средното образование (от детска градина до 12-и клас), Америка се нарежда едва на 47-о място, след Виетнам и Казахстан;
• В здравеопазването се нареждаме на 45-о място, след Аржентина и Панама.
Почти всички други опити за измерване на благосъстоянието на нациите през последните години документират криза в Съединените щати. Последният Доклад за световното щастие, съставен въз основа на проучвания за удовлетвореност от живота, класира Съединените щати на 24-то място - от 15-о място само преди 10 години. Индексът на свободата на Атлантическия съвет поставя Съединените щати на 22-ро място, което отбелязва спад, докато Индексът на демокрацията на Economist Intelligence Unit поставя Съединените щати едва на 28-о място.
През тази година се навършват 250 години от Декларацията за независимост с нейната известна формула "живот, свобода и стремеж към щастие". В известен смисъл Индексът на социалния прогрес и подобни инструменти оценяват доколко добре живеем според собствените си заявени идеали.
Съединените щати вършат добра работа по генерирането на икономически растеж, но са изключително слаби в превръщането на този растеж на БВП в това, което наистина интересува хората. За разлика от това, помислете за Латвия. БВП на глава от населението е по-малко от половината от този на САЩ, но резултатите на индекса на социалния прогрес са близки до тези на Съединените щати.
Разбира се, индексът не е абсолютна истина. Вярвам, че САЩ са по-напред от много страни при събирането на данни (в области като детската смъртност), и се притеснявам, че икономическият модел на Западна Европа, въпреки всичките си социални постижения, задушава иновациите и дългосрочния растеж.
Но индексът улавя нещо важно. Той помага да се обяснят разочарованието и гневът, които доведоха Доналд Тръмп на власт отдясно и Зохранан Мамдани отляво. Когато американците казват, че системата ги е провалила, тези класации разкриват защо се чувстват така.
Както отбелязах, нещата могат да се влошат. Съкращенията в здравеопазването на Тръмп биха могли да струват 51 000 живота годишно, да доведат до 101 000 случая на нелекувана зависимост и 138 000 случая на нелекуван диабет.
Либералите може да се изкушат да се съсредоточат върху провалите на Тръмп. Но тук има по-голям проблем: от около 70-те години на миналия век САЩ изостават от сравними страни по редица ключови показатели за качество на живот.
"Проблемът не е в Тръмп", каза Грийн. "Обама и Байдън не са направили почти нищо, за да обърнат тенденцията, нито пък Буш и Клинтън. Това е дълъг, бавен спад, който продължава при множество президенти и двупартийна подкрепа. Избирателите бяха приспивани в самодоволство от покачващите се фондови индекси и икономическия растеж, докато през последните години на хората не стана ясно, че стандартът им на живот е стагнирал - ето защо те се обърнаха към популистките обещания на MAGA и Тръмп. Тръмп трябва да се разглежда като следствие, а не като причина от упадъка на американския прогрес."
И така - какво трябва да се направи?
Част от отговора вероятно се крие в инвестирането в човешки капитал: деца, образование и развитие на умения. Това означава всичко - от програми за ранно детство и професионално обучение до лечение на наркозависимост и колежи в общността.
Нашият неумолим спад в глобалните класации трябва да се приеме като зов за събуждане. Ние не сме страната, която твърдим, че сме, и е време да се отървем от това самодоволство, ако сме доволни от патриотичното си хвалене, превръщащо се във фразата: "Ние сме тридесет и втори!"