Ах, леглото

Тази дни Евростат отново ни каза нещо, което си знаем отдавна. Но и също толкова отдавна никой не намира кураж да промени нещата. 
Броят на болничните легла. Болничното легло не е просто креват. То изисква висококачествено оборудване и съвременна апаратура, изисква и висококвалифициран медицински персонал, който да следи жизнените показатели и състоянието на болния.

Въпреки ннякои бледи опити на едно-две правителства да спрат роенето на болници, България продължава да е европейският лидер по брой болнични легла - 864 на 100 000 души при население 6 445 481 през 2023 г. Успокоителното е, че Германия е втора в класацията със 766 на 100 000. Но при общо население близо 85 млн. души! 
Винаги (псевдо)забраните за разкриване на нови болници или клиники и отделения са били врата насред полето и тя никога не е спирала предприемчивите бизнесмени да разширяват болничната мрежа в големите градове. И очевидно без да се съобразяват с факта, че например медицинските сестри в цялата страна са около 28 хил. Съвършено друг въпрос е процентът на използваемост на болничните легла. По този показател навярно една трета до половината от леглата биха били излишни. 
Колко пари бяха похарчени за работни групи, статистици, анализатори и пр., които да изработят през последните 15-ина години не една или две национални здравни карти. А те - картите, вместо да послужат за изработване на политики, са купища хартия с безнадеждно остарели данни. Навярно трупат прах в някой склад на здравното ведомство.   
В наши дни огромният брой болнични легла за активно лечение далеч не е критерий за съвременно организирано и качествено здравеопазване. В противен случай щеше ли България да е негативен първенец в ЕС по преждевременна смъртност, по сърдечносъдови и онкологични заболявания. Все неща, които не се променят нито с ежегодния ръст на бюджета за здравеопазване, нито с увеличаването от време на време и на парче на заплатите на медицинския персонал. Проблем, който се решава единствено с политики за провеждане на профилактика и превенция на болестите. Нещо, което поне от 30 години властта ни забрави какво е. От години ваксинацията срещу варицела е задължителна в цивилизования свят. А колко години родители купуваха от чужбина ваксината? От колко години български лекари молят и убеждават властта тя да влезе в задължителния имунизационен календар?
По-лесно ли е да се броят заразените и заболелите, да се лекуват усложненията, отколкото заболяването да бъде предотвратено? Лечението по-евтино ли излиза от ваксинацията? И за чия изгода се прави това? А ратовирусната ваксина? А ваксината срещу срещу човешки папилома вирус? Дания започна безплатна имунизация на момичета през 2009 г., а от 2020 г. и на момчета. Е, този път България май не закъсня безнадеждно.