Посвещаване в тайните на българското НВО

Национално външно оценяване (НВО, да не се бърка с Началното военно обучение) се случва три пъти в живота на българския ученик - в четвърти, седми и десети клас. Резултатите от НВО би трябвало да разкрият на Министерството на образованието как учениците усвояват учебния материал и съответно какво е бъдещето на националния интелект. НВО има огромно значение и за учениците и техните семейства, но само в седми клас. От практиката не е известно някъде да е възникнала голяма тревога във връзка с изпитите, които учениците полагат в края на четвърти и десети клас.
Особеният статус на НВО в края на седми клас идва от това, че оценките от изпитите по български език и математика се използват за образуване на бал за кандидатстване в т. нар. елитни гимназии. В областните градове профилираните гимназии са една-две, в София - дузина. 

Да учи детето ти в елитна гимназия 

е цел, дълбоко врязана в ценностната система на българските майки, което неминуемо се отразява и на българските бащи. „Елитна“ е широко понятие: някои родители считат за провал всичко по-ниско от Софийската математическа, други просто търсят прилично училище в морето от посредственост.
Както с повечето неща, за които има високо търсене при ограничено предлагане, цената се покачва, тоест за да намериш място в добрите гимназии, трябва да изкараш много точки на НВО. Нужно е да си факир в решаването на тестове със задачи, писането на литературни тези, преразкази и т.н. - каквото поиска Министерството.  Всяка година хиляди български семейства се подлагат на този тест за издръжливост. Целият седми клас (много майки започват да се грижат за това още в шести и дори пети клас), минава в уроци за високи резултати на НВО. Няма събота и неделя, няма национален празник, няма време за почивка: трябва да се зубри.
Емоциите на родители и ученици, пък и на учители, ескалират в края на седми клас. Пример за това колко сериозно взимат родителите тези изпити са „пробните матури“, симулация на НВО по математика и български с релевантно оценяване на резултатите. Тези пробни изпити се предлагат от частни школи, записват се за участие хиляди ученици, а при една от школите цикъл от шест пробни изпита - по три по български и математика - струва 360 лв. С  частните уроци, школи и учебници, бизнесът около НВО в седми клас е за милиони.
Но това, което виждаме на повърхността като усилен период в живота на българския ученик, страдащ от високите амбиции на модерната си майка, има много по-дълбоки корени. Майките и учениците в България, без да го разбират, пресъздават един архаичен модел, присъстващ в най-старите пластове на човешката история, който през хилядолетията се е променил и прикрил, но на практика е съхранил и разширил значението си: посвещението на младежа в света на възрастните, наричано също така инициация.

От прадревни времена младежите на племето 

между 13 и 15 години - възраст, когато току-що започват да съзряват полово и умствено, са подлагани на комплекс от ритуали, включващи различни изпитания и след това разкриване на тайнство. Мирча Елиаде в книгата си „Посвещаване, ритуали и тайни общества“ (1958) подробно описва разни версии на инициационния ритуал в австралийски, африкански и други първични общества. Има много различни детайли, но общата схема е следната:
Нощем от постелите им, или седнали на ритуалната поляна, участващите в посвещението младежи биват грабвани от майките си. Закарват младежите в гората или пустинята и ги подлагат на гладен режим. Не им позволяват да заспят, държат ги будни до много късно, и неспирно им рецитират свещеното знание на племето. Татуират ги (особено момичетата); в някои австралийски племена им избиват по един зъб; обрязват момчетата; нарязват кожата им с кремъчни ножове. Повечето ритуали включват символично умиране, например чрез поглъщане от чудовище или печене на огън. Накрая неофитите „възкръсват“ за нов живот.
През цялото време театралният момент е много силен. Възрастните, които нарязват кожата на децата и им набиват в главите племенното знание, носят маски. С танци те пресъздават мита за Сътворението, когато техният създател, често във функцията на син на върховния Бог, е положил основите на вселената, създал е свещената скала, пуснал е кенгуруто да бяга и е развързал възлите на водата. В транс танцуват и посвещаваните, доскоро деца.
Колкото и да е театрален моментът, последиците са съвсем реални: след като бъдат посветени, младежите се опитват да се завърнат при племето си, но майките им ги пъдят, удряйки ги с клони; новопосветените биват прогонвани в степта, където трябва да се оправят цяла година сами.
Този ритуал съдържа в себе си самата същност на племето. Той отговаря на въпросите „Кои сме?“, „Откъде произхождаме?“, „С какво сме различни?“, „Какво трябва да пазим?“, „С кого да воюваме?“. Без да има общ отговор на тези въпроси, общността не може да е трайна. Инициационният ритуал запазва живота на племето - без него то ще изчезне, ще се стопи.
Превъртаме хилядолетия (но със сигурност младите българи, славяни, траки и други подобни са практикували инициационни ритуали) и стигаме до голямата необходимост от инициационен ритуал, която изпитва през Възраждането българският народ, незнайно как преминал през четири тъмни века. Нужно е младежите да се посветят, да се направят българи. Неусетно изпитите на българския възрожденски ученик поемат структурната роля на инициационния ритуал в малкото племе, което винаги е било на крачка от загиване.
Не е никак случайно, че в народотворната книга „Под игото“ - този текст, разбира се, е централен елемент от българското НВО - най-драматичния момент от първата част на творбата е „Радини вълнения“. Когато след провокацията на низкия Стефчов ученичката на Рада Госпожина отговаря вярно на въпроса на Огнянов, очите на днешния истински българин се навлажняват, все едно роден спортист възкачва световния подиум.
„Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха християни?“ Устните на българите, сами преминали през подобно посвещение в младостта си, като в захлас редят свещените текстове за сътворението на народа: „Българският цар Борис покръсти българите!“ Тогава прогърмяват думите на Събка: „От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!“ Ако направиш правилния литературен коментар на този апотеоз, ще вземеш много точки на НВО.
Предвид тези и още много други страшни инициационни ритуали на НВО по български език, 

изпитът по математика е като свеж повей на разума 

Но той, разумът, е като вятъра - идва и си отива. В наши дни НВО по математика се състои от две части, като втората част е за добрите ученици с амбиция за гимназии. Първата е тест с душегубителни задачи, които не изискват и капка мисъл от ученика, а само автоматично разтваряне на скоби и повдигане на степени. Безброй български деца намразват завинаги математиката заради затъпяващите безкрайни упражнения по решаване на първи модул.
Защо го е дало Министерството? Ами за да прикрие истинските (не)знания на учениците. Дори да играеш тото, с минимум съобразителност ще изкараш за тройка. И по-слабите ученици може да се научат като папагали да познават „а“, „б“ и „в“ в теста. А това, че децата може да използват математическите си знания за практически цели, като например да изчисляват проценти (на инфлация, на забогатяване, на демографски срив - на нещата от живота) и да строят графики, звучи като потъпкване на канона на инициацията.
Преминал през десетки хилядолетия, 

моделът се запазва
 
Със сигурност има възможност местата в гимназиите да се запълнят с по-щадящ изпит. Възрастта 12-14 години е ранна за толкова интензивно учене; ако ще има подобно отсяване, уместно е то да се случи на 15-16-годишните, които могат да са много по-мотивирани и се очаква вече да знаят какво искат да учат в бъдеще. Ако Министерството толкова си иска количествените данни за постиженията на учениците, нека не обвързва НВО с приема в професионални и профилирани гимназии.
Едно време добрите гимназии имаха правото сами да разработват изпита, с който си подбират подходящите кандидати. След унификацията, въведена от МОН през 2003 г., с един и същ изпит гарантираш, че ще пишеш тройка, а не двойка на слабия ученик - и ще извадиш душичката на тези, които са над пет и се борят за шест.
Съмнително е, че скоро ще видим подобрение към по-добро в Националното външно оценяване на българските ученици след седми клас. Това е така, защото за да го постигнем, трябва да надскочим себе си - а преди това да признаем какви сме. 
Най-доброто, което учители, ученици и родители могат да направят в този случай, е да се опитат да не забравят, че цялото това биене, рязане и безсънните нощи са просто театър.

Bodil 
(Със съкращения)