Възнесение Господне е библейско събитие, играещо основна роля в християнството
При него Исус Христос, преминал през Разпятието и Възкресението, се възнася в Небесата. Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца. Започва да се празнува като отделен празник в началото на V век - на 40-ия ден след Великден. Преди това е чествано заедно с Петдесетница (на 50-ия ден след Великден).
В четвъртък на Шестата седмица след Пасха празнуваме Възнесение Господа Бога и Спасителя Исус Христос
Още докато бил с учениците Си, преди Своите страдания, Христос им обещал, че ще им изпрати Св. Дух, казвайки: "За вас е по-добре Аз да замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас."
А след Възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ им се явявал и приемал храна пред тях, за да ги увери, че е самият Той - възкръснал. Именно в тия дни (от Възкресение до Възнесение Господне) Господ им изяснявал тайните на Царството Божие.
Този светъл празник Възнесение Господне българският народ нарича Спасовден
Очевидно в това име, с което е наречен този голям християнски празник е вложен дълбок религиозен и богословски смисъл. Празникът на славното Възнесение Господне неслучайно от благочестивия български народ е наречен Ден на Спасителя, тъй като с възнесението на Иисуса Христа се завършва делото на спасението, открива се небето за всички повярвали в Него, за да могат да станат съобщници на Неговия живот и следователно да бъдат изкупени и спасени.
Възнесението на Спасителя не означава напускане на света и изоставяне на човека
Макар възнесъл се на небето и седнал отдясно на Отца, съгласно обещанието Му, Той пребъдвал невидимо със Своите ученици, помагал им, подкрепял словото Си с личби, от които то се придружавало. Той бил не само със Своите ученици през време на земния си живот, но и с техните приемници по вяра, с приемниците на техните приемници и т.н. Следователно Възнеслият се Иисус е и с нас, които вярваме в Него.
Любовта на Спасителя към човека е самата Божия любов, а тя е вечна
Тя никога не секва, защото Бог е любов. Любовта на Божия Син обгръща човека през всички времена, не гасне и не отслабва никога. Тя е жива и вечна, както е жив и вечен нейният Извор. Възнеслият се всякога е при вярващите в Него. Вярващите в Исуса всякога Го виждат, защото те са в общение с Него, те приемат Неговия живот, приемат плодовете на изкупителното дело, което Той е извършил, и всички плодове на Духа, а "плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина". И понеже имат плодовете на Духа, те виждат Исуса, виждат Го в своя собствен живот, защото чрез Него живеят.
Тези, които живеят чрез Иисуса, имат Неговия Дух. А които имат Неговия Дух, имат и Неговата сила, защото в това е животът на Исуса, усвояван от човеците: проява на дух и сила. Поради това те дълбоко и неразривно са свързани с Него. А тия, които са Негови, изпълняват заповедите Му: "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си."