Позиция на Младежкото обединение в БСП

Лявото е вечната борба за бъдещето. Лявата идеология, още от своето начало в индустриална Европа, е пряк отговор на растящите неравенства между богати и бедни. Тази несправедливост обаче не започва там – тя е част от човешката история от хиляди години. Още в зародиша си, обществените йерархии произвеждат властващи малцинства на царе и владетели, къпещи се в разкош за сметка на отрудени мнозинства, принудени да оцеляват в лишения – безжалостна експлоатация и обогатяване на малцина за сметка на всички останали. Разликата настъпва, когато хората започват да осъзнават, че социалните неравенства не са природен закон, а резултат от съзнателно наложен ред. Просвещенска Европа и индустриалната ера не само променят производството – те поставят въпроса: „Кой има право на какво?“ Оттам нататък лявото започва да води основната си битка – битката за справедливо разпределение на ресурсите. За правото на всеки на хляб, вода, подслон. За правото на образование и здравеопазване. За правото ресурсите на труда и индустрията да се разпределят справедливо, вместо да биват заграбвани от ръцете и в  съкровищниците на малцина.

Днес капитализмът и олигархията продължават да разделят, да ограбват, да продават човешкия труд за жълти стотинки. Печалбите се обират отгоре, докато сметките се плащат отдолу в непрестанна въртележка, в която капитализмът се храни с потта на мнозинството и я превръща в лукс за малцина – в имоти на острови, акции в офшорни зони и власт, която се крие зад усмивки и костюми. Докато болниците се рушат, класните стаи пустеят, а хладилниците на милиони остават полупразни, телевизионните студия обясняват как „всичко върви по план“.

Затова лявото не е минало, а настояще и бъдеще. То не е само теория, а посока – компас за общество, в което човешкото достойнство не е стока, а право. Лявото е не просто идеология, а съпротива – срещу експлоатацията, срещу приватизацията на надеждата и комерсиализацията на живота. То е борба за здравеопазване без касови апарати, за образование без бариери, за хляб, който не е лукс, а основа. Въпреки тези принципи и борби, лявото в световен мащаб – включително и в България – преминава през сериозна криза. След разпада на Източния блок и дългогодишната вълна на дясна доминация, много леви партии се отдръпнаха от корените си. Социалдемокрацията в Западна Европа загуби подкрепата на работещите хора, а у нас лявото пространство се сви до символика и носталгия с липса на реални и смели действия. Българската левица, исторически носител на социални победи като безплатното образование и здравеопазване, днес често е възприемана като партия, живееща в миналото, която няма представа за реалността, образа и същността на българското общество през 21-ви век. Докато проблемите остават – ниски доходи, липса на равен старт, обезлюдени и западащи региони – лявото не успява да даде убедителен отговор и посока.

Защо сме тук?

Изгубени в битките за своя облик, през последните години ние сякаш забравихме, че сме политическа сила, чиято основна мисия е да решава реалните проблеми на онези хора, които исторически сме се заклели да защитаваме – социално слабите, хората със специални нужди, работниците, хората на наемния труд, собствениците на малки бизнеси, хората, които не са носители на едрите капиталистически интереси. За да го направим обаче, трябва наистина да осъзнаем кои са те – днес, в България на новото хилядолетие. Голямата грешка на лявото в България е, че изгуби реална представа за социалното разпределение на модерното общество.

За да възстановим връзката с онези, заради които лявото съществува, първата крачка е честно признание: нямаме експертиза и ресурс. А някога имахме. С годините тази експертиза беше изгубена – част от нея беше прогонена от предишни „представители“ на лявото, други си тръгнаха сами, разочаровани от липсата на посока или предателството на принципи. А най-голямата вина е, че никой не подготви следващото пълноценно поколение – не беше изградена школа, нито политическа, нито идейна. Днес малкото останали леви експерти са отритнати, разпръснати, изолирани и често поставени извън реалните политически процеси. Но това не трябва да е оправдание – трябва да е нашата мобилизационна точка. Не можем повече да действаме интуитивно, с лозунги от миналото и клишета, които не срещат реалността. Трябват ни задълбочени проучвания, социални и икономически данни, които да ни покажат не какво си мислим, че е проблемът, а какво хората наистина преживяват. Трябва ни анализ, а не догадки.

Нуждаем се от професионализъм, който не се страхува от идеология, а я прилага с разбиране и съвременен инструментариум. Социалистическата политика не може да бъде водена само и единствено интуитивно – тя изисква знание, планиране и отдаденост.

И най-важното – трябва да си отговорим ясно: кого представляваме и защитаваме? Кои са днешните работници? Те не са просто образи от индустриалната епоха. Това са и служителите на големите международни корпорации, които, въпреки привидно високите си доходи и илюзията за социална сигурност, остават експлоатирани — превърнати в малки зъбни колела в машината на мултимилиардните печалби на корпоративните гиганти и в основна хранилка и обект на паразитиране от олигархическите върхушки. Това може да са и дребните земеделци, чиято съдба заплашително придобива облика на крепостни селяни, изправени пред диктата на веригите, собствениците на огромни късове българска земя и липсата на защита. Това са собствениците на малки бизнеси, притискани от бюрокрация и монополи. Това са и онези работници – учители, медицински сестри и лекари, миньори – гръбнакът на обществото, които получават много по-малко от реалната стойност, която създават. Те са нашите хора. Ние трябва да бъдем тяхната сила.

Когато Димитър Благоев беше на 35 години

През 1891 година, само на 35-годишна възраст, Димитър Благоев основава първото организирано социалистическо движение в България – Българската социалдемократическа партия. 134 години по-късно ние сме носителите на неговите идеи. Преди да бъде Дядото, Димитър Благоев е бил млад, отдаден на една огромна идея човек, с поглед, обърнат не към наследеното, а към онова, което още не съществувало, и с несломима убеденост, че то може да бъде създадено.

Днес, 134 години по-късно сме отново в повратен момент. Обществото е различно – дигитализирано, глобализирано, дезориентирано. Класите вече не носят същите имена, но неравенствата са същите, дори по-дълбоки. Новите форми на експлоатация се крият зад термини като „гъвкавост“ и „иновативна икономика“. А отчуждението е по-голямо от всякога.

Това, от което имаме нужда, не е козметична промяна. Нуждаем се от нова ера в лявото мислене – от революция в идеите. Лявото трябва отново да бъде смело. Да не се страхува да говори за собственост, за класови борби, за нови форми на демокрация – икономическа, социална, технологична. Да си върне гласа в дебата за бъдещето – не просто да реагира, а да предлага алтернатива. Да има смелостта да погледне право в очите големите трагедии на съвременното общество – деца, които нямат истинско детство, защото новите обувки за зимата са лукс, семейства, които се отказват от лечение, защото здравето е на непосилна цена, хора, работещи на две или три места, но въпреки това  живеещи в страх да загубят домовете си. Не можем да обърнем гръб на онези, които живеят в мизерия в собствените ни български села, защото пенсията им не стига да си купят храна и лекарства, и разчитат на парадната благотворителност на хора и организации, правещи я за собствената си популярност, докато държавата е обърнала гръб на собственото си население.

Идеологическата ни революция не трябва да се ограничава и само до държавните ни граници. Трябва да имаме дръзновението да се опълчим на жестокостта не само в България, но и по целия свят. В Иран жени и момичета биват системно потискани, подложени на насилие и репресии само защото се борят за правото си да учат, да говорят и да бъдат видими. Не можем да продължим да обръщаме гръб на цели общности, които биват подлагани на геноцид – като десетки хиляди хора, включително жени и деца, в Палестина, биват избивани и прогонвани от израелски военни части, а хуманитарната криза придобива невъобразими мащаби. Не можем да продължаваме да се съгласяваме деца да работят до изтощение и смърт в редица краища на света, като в Бангладеш, където текстилната индустрия продължава да използва незаконен детски труд, за да могат големи вериги да ни продават евтини и некачествени дрехи и дрънкулки. Не можем да продължаваме да оставаме слепи и глухи за местата на земното кълбо, където чистата питейна вода все още е лукс – като в Судан и Етиопия, където милиони хора са принудени да пият замърсена вода, обричайки се на масови заболявания и смърт. Сега е моментът да покажем, че не сме онова политическо поколение на мълчанието и удобството, а онези, които застават на първата линия на голямата битка за бъдещето със съвест, смелост и действия.

И точно тук корените ни могат да бъдат нашият компас. Не защото трябва да се връщаме назад, а защото идеите на Благоев ни напомнят нещо просто, но фундаментално: че социализмът не е догма, а живо, вечно променящо се, но винаги гледащо към бъдещето движение. Че лявото е живо, когато е близо до хората – когато мисли, твори и действа в тяхна защита.

Ние, младите социалисти на България, носим точно този дух – не на носталгията, а на действието. Не сме тук, за да поддържаме спомени, а за да изградим нова реалност. Лявото няма нужда от пластична операция, а от животоспасяваща такава. То има нужда от смел рестарт. От нов език, нова визия, нова отдаденост. Но нека бъде ясно: този рестарт няма да дойде отвън. Ще го направим ние – ако имаме волята да бъдем честни, знаещи, можещи, организирани и смели.

Революцията не е в думите, а в делата. Лявото трябва да се роди наново — смело, силно, готово да промени всичко. Ние сме тук, за да водим тази битка — заедно и без компромиси.

А битката започва сега. През 2025 година стартираме процес на цялостно обновление на лявото – не повърхностно, а дълбоко, принципно и решително. Ще водим множество разговори с множество хора с опит и визия за новия смисъл на лявата идеология, за лидерите с интегритет, разум и кураж, които могат да поведат тази битка, за адекватните политики и реалните нужди на хората, които твърде дълго бяха пренебрегвани от всички политически сили, включително и от нас. Ще говорим за провалите, но и за възможностите – за бездната, към която сме тласкани, и за пътя обратно нагоре.

Но няма да спрем до думите. Ще изградим нови стратегически цели, нова визия, нова структура. Ще създадем новото ляво– съвременно, отговорно и решително. Започваме голямата битка за бъдещето. И призоваваме всички, които усещат, че тази битка е не само неизбежна, но и наш изконен дълг, да застанат до нас.

Младежко обединение в БСП
31.05.2025 г.