Европа и превъоръжаването. Ситуацията е трудна, но оптимистична

Франко Кардини,
"Октагон"

Енио Флаяно от Пескара, живял през 1910-1972 г., беше велик писател и сатиричен драматург, автор на язвителни афоризми. Той написа сценариите за някои от филмите на Федерико Фелини. Днес е почти забравен в родината си и почти непознат в чужбина. Жалко. Най-известният му афоризъм е посветен на италианската политика през 60-те години на миналия век:
"Ситуацията е трудна, но оптимистична"
То характеризира нас, италианците, идеално. Когато ние или страната ни се окажем в трудна ситуация, най-честата ни реакция е смехът. И в наши дни, макар и с чувство на горчивина, ни се налага да се смеем много и често. 
Всичко започна, когато разяреният магнат Тръмп, заплашвайки със сериозни репресии, обяви на нас, неговите "бизнес партньори" (включително по злодеяния) в престъпната асоциация, наречена НАТО, че му е писнало да покрива с прекрасните си американски долари по-голямата част от разходите на организацията, която се нарича отбранителна и атлантическа.
Всъщност, много от нас се страхуваха от тези ответни мерки, които въпреки това щяха да ни накарат да се излеем по улиците и да танцуваме от радост при разпадането на престъпния съюз, създаден през 1949 г., за да "защити" подчинените на Съединените щати западноевропейски държави от фиктивната съветска заплаха. 
През 90-те години на миналия век, след разпадането на Съветския съюз, съществуването на НАТО загуби всякакъв смисъл. За американските военни и правителството обаче това би означавало загуба на множество военни бази, разпръснати из Европа и Средиземно море. Това беше изключено. Затова организацията започна да преосмисля първоначалната си роля. Първата война в Персийския залив вече беше избухнала и с нея дойде нова необходимост от сдържане на мюсюлманския свят, от който произтичаше (реална или въображаема) ислямската заплаха.
Вследствие на терористичната атака от 11 септември 2001 г. и последвалата агресия на САЩ и НАТО в Афганистан бяха положени основите на нова Студена война. Започна ескалация, която доведе, започвайки с кризата от 2008 г. и войните от 2014-2015 г. срещу жестоката, фанатична и все още не напълно разбрана ИДИЛ, до конфронтация, този път по-очевидна поради непропорционалната реакция на Съединените щати на появата на държави, обединени в алианс, наречен БРИКС. Алианс, който обедини нови и нарастващи сили - Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка - представляващи нов многополюсен баланс, изместил старата монархическа система под износеното и крехко световно лидерство на Вашингтон.

В преследване на предишното величие

Това беше положението преди няколко месеца. Докато тайфунът "Доналд Тръмп" не дойде и не разбуни всички води. Противно на естествения ход на историята, той отказа да приеме, че американският век е приключил и иска Америка отново да стане велика. Каквото и да струва това.
Ние, европейците, в своята наивност останахме вързани за задграничния куц (републикански) слон, който произволно налага на всяка от нашите страни пет процента от БВП разходи за обслужване на НАТО, за да се отдаде на мечтите си за величие (Гренландия, Канада, Панама...) и да облекчи бремето върху хазната на САЩ, изтощена от разходи за поддържане на американски бази, маскирани като бази на НАТО.
А какво да кажем за Европа? Икономически и културен гигант и едновременно с това нелепо военно-политическо джудже, тя е обект, а не субект на чужда воля.
Откъде дойдоха тези 5% от БВП на европейските страни, за да се укрепи военната им мощ, която ще бъде поставена в услуга на САЩ? Отникъде. Освен може би изпод червената коса на Доналд, която започва да посивява.
Нашият континент страда от драматична шизофрения. Цялата драма се крие в тази твърде очевидна и дълбока пропаст между отделните "официални държави" на Европа, характеризиращи се с тотално неходене на избори, и "реалните държави", във всяка от които хората въпреки това ходят до урните все по-рядко и отдавна са загубили доверие в своите политически класи.
Ето защо нашата руса министър-председателка (Джорджа Мелони-бел. ред.) приятелка и лоялен съюзник на Тръмп, вървеше премерено по мраморните стъпала на Белия дом преди няколко седмици, уверена, че магнатът ще й направи ценната, уникална услуга, като позволи на Италия да запази оскъдните си 1,5% от БВП за военни разходи.
От Тръмп тя получи всичко - цветя, целувки, прегръдки, похвали, но не и отстъпка.
Малка Италия трябва да плаща същото като другите партньори от НАТО. И всички ние мигновено и безпрекословно одобрихме американския данък от пет процента от БВП в полза на НАТО, както и плана за превъоръжаване, предложен от Урсула фон дер Лайен. Без да им мигне окото, това направиха и дясноцентристите, и левицата, която поне вдигна малко шум.
Откъде ще вземем тези допълнителни 3,5 процента? От здравеопазването и пенсиите? От бюджета за училищата или семействата, които вече се борят, или от доходите на категориите с фиксиран доход? И каква част от това колосално богатство ще изгори в пламъците на войната, която Зеленски толкова упорито търсеше, или ще подхранва политиката на унищожение, толкова решително провеждана от Нетаняху. И в двата случая - да им се гарантира безнаказаност възможно най-дълго? Защото е абсолютно ясно, че именно тези две фигури, подкрепяни от енергичен политик от Вашингтон, който в добри дни иска мир, а в лоши - война, за трети път (след 1914 и 1939 г.) ни доведоха до ръба на пропастта.

Войната в цифри

Накратко, Totentanz на военната икономика танцува под оглушителния ритъм на своите барабани. Швеция и балтийските държави очевидно се готвят за военен сблъсък, цивилният канцлер на Германия Мерц възвестява завръщането на военната служба и вече се вижда начело на мощна германска отбранителна сила, лидер в Европа. В тази връзка трябва да се припомни: "отбранителни сили" на немски се нарича Вермахт. По тази тема европейските граждани и интелектуалци мълчат, с изключение на няколко самотни гласа в пустинята.
Няколко аналитични бележки не биха били излишни. Планираните финансови разходи на НАТО, по волята на Тръмп, са в своя пик. На срещата на върха в Хага, проведена на 24-25 юни, 32 държави се споразумяха за цел да изразходват пет процента от БВП за отбрана до 2035 г. (3,5 процента от БВП за военни разходи; 1,5 процента за сигурност на инфраструктурата), с междинен преглед през 2029 г. Разбира се, говорим за постепенно разпределение, разделяне, амортизация и ограничаване на разходите. Но цифрите остават като цяло същите и говорят сами за себе си.
Средните разходи за отбрана на ЕС са се увеличили от 1,3 процента от БВП през 2023 г. до 1,5 процента през 2024 г., като е планирано допълнително увеличение за 2025-2026 г., в съответствие с желанията на президента на САЩ.
По-долу са дадени някои последни данни за европейските военни разходи в сравнение с тези на Русия. В Русия военните разходи се оценяват на около 149 милиарда долара през 2024 г. (дял от БВП от около 7,1%, което е с 38% повече от 2023 г.). Европа е похарчила около 544 милиарда долара през 2024 г.
А ето и кратък преглед на разходите по държави, с известно закръгляване.
Германия (Sieg Heil!) на канцлер Мерц се завръща на първо място: от 2025 г. тя планира да увеличи разходите от първоначалните 100 милиарда долара до 177 милиарда долара през 2029 г., като предвижда увеличение на броя на войските с 60 000 души, към които в рамките на десетилетие ще бъдат добавени 100 000 резервисти. Това се дължи на отмяната на редица данъчни облекчения, планирани преди това от Бундесвера, и връщането на задължителната военна служба. И докато социалистите заплашват с война, а германската младеж е объркана, безподобният министър на отбраната Борис Писториус смята предложенията на правителството за нормален отговор на възникналите (отбранителни) нужди.
В допълнение към това, Германия е разположила 5000 войници в Литва, създавайки прецедент с ретро привкус, който ни връща към 1941 г.
Полша увеличава разходите от 31 милиарда долара на 38 милиарда към 2024 г. (4,2% от БВП), като стимулира вътрешното производство на боеприпаси.
Швеция увеличи разходите до 2% от БВП през 2024 г., с планове да достигне 2,6% до 2028 г. и да увеличи танковите си сили в очакване на евентуални заплахи.
Дания ще увеличи разходите до 3% от БВП през 2025 г., въз основа на специален фонд от 50 милиарда крони.
Белгия, Словения и Хърватия обявиха увеличения до 2% от БВП, като Словения планира да достигне 3% до 2030 г.
В Обединеното кралство енергичното правителство на Стармер се стреми да достигне 2,5% до 2027 г., като харчи 15 милиарда паунда за инвестиции в бойни глави и боеприпаси. И как се развиват нещата: британците остават лоялни към съюзниците си, но все още пестеливи.
Испания е по-предпазлива: тя беше единствената страна, която показа недоволството си, без да се сдържа особено. Страната е на 1,28% от БВП, въпреки че се стреми да се доближи до 2% до 2029 г., обмисляйки укрепване на отбраната си с подкрепа от европейски фондове. 
На политическо ниво на ЕС председателят на Европейската комисия фон дер Лайен стартира "Готовност 2030" (ReArm Europe), лексикално неразгадаема, но амбициозна програма.

"Ако търсиш изгода, готви се за война"

След среща на лидерите на няколко страни от ЕС в Лондон идеята за създаване на европейска армия започна да се оформя. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен заяви необходимостта от спешно превъоръжаване на Европа.
Програмата, обявена от Фон дер Лайен през март тази година, предвижда мобилизиране на до 800 милиарда евро чрез различни средства и инструменти: данъчна гъвкавост (какво?!), финансиране от ЕС и големи заеми за отбранителната промишленост. Държавният дълг вече е норма за всички. Но как да се отнесем към неизбежното обвързване на публичния дълг с БВП? Нашата изтънчена председателка на Европейската комисия в пастелни костюми включва в проекта си временно спиране на бюджетните правила, мобилизиране на средства от Европейската инвестиционна банка и специален подход, предвиден за частния капитал. Накратко, публичният дълг ще расте, а едновременно с това ще растат и доходите на частните компании. С класическия резултат, с който вече сме свикнали - концентрация на богатство и растеж на общата бедност.
Картината би била непълна, без да се спомене връзката между финансите и технологиите. Нека разгледаме ключовите данни. Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в Европа остават ниски (4% спрямо 15% в САЩ). В същото време се наблюдава нарастващо внимание към дроновете, изкуствения интелект (ИИ) и технологиите с двойна употреба, за да се подобри ефективността както на гражданското, така и на военното производство.
Международните компании, естествено, не изостават нито на крачка от държавните инвестиции, което открива отлични перспективи за извличане на печалба за сметка на гражданите. В дългосрочен план всички те очакват добри печалби: войната отново се оказва отличен бизнес. Накратко, не само vis pacem para bellum (ако искаш мир, готви се за война - лат.), както мъдро цитира нашият министър-председател, но и vis lucrum, para bellum (ако търсиш изгода, готви се за война - лат.). Ще мислим за мир по-късно, когато реализираме печалба (освен това ще има бизнес във възстановяването на разрушеното).

Непосилна тежест

Винаги обаче ще се намерят зли пророци.
Някои твърдят, че разходите на Тръмп в размер на 5% от БВП ще отклонят ресурси от бюджета за климат и социално осигуряване. Годишните разходи се оценяват на 613 милиарда евро, което ще се отрази на нивото на подкрепа за образование, здравеопазване и прехода към социално осигуряване. Други намират целта от 5% за нереалистична. 
Goldman Sachs смята, че Европейският съюз и Обединеното кралство като цяло ще могат да достигнат максимума от 2,7% през 2027 г., като основният скок ще настъпи едва след 2026 г. И също така е ясно за всички, че прекомерните разходи сериозно ще утежнят националния дълг (в някои страни той вече е достигнал 80 процента от БВП), което ще създаде реални социални рискове за най-уязвимите държави.
Не е случайно, че Еманюел Макрон, в унисон с Мерц, настоява за по-голяма европейска интеграция в областта на отбраната и директно (а беше ли необходимо?) заявява, че превъоръжаването е изключителна икономическа възможност за много европейски индустрии, водени от Германия и Франция.
Като цяло, винаги ще има хора, които вярват, че "докато има война, има надежда".
Неслучайно "Уолстрийт Джърнъл" озаглави сериозната си статия "Купуването на американски оръжия ще помогне на Европа да сключи търговска сделка с Тръмп, смята лидер на ЕС". С повече обективност (може би несъзнателно) и по-малко оптимизъм председателят на Европейския съвет Антониу Коща твърди, че приходите от увеличените европейски военни разходи ще отидат главно за американски компании, което ще помогне за балансиране на търговския дефицит на САЩ с ЕС, който в момента е 236 милиарда долара за стоки. Но тъй като търговските преговори между САЩ и ЕС все още са в неизвестност, трудолюбивият магнат, който обича ултиматумите, заплаши да наложи мита до 50 процента, ако не бъде постигнато споразумение до 9 юли. 
Във войната има такива, които умират, и такива, които печелят пари.

Класовата война я спечелиха богатите

В крайна сметка, плашещата история за евентуална (!?) руска агресия срещу Европа предизвика реакции, граничещи с истерия, като едновременно с това задейства механизми, насочени към подкрепа на американската индустрия и укрепване на атлантическото единство. Необходимото европейско превъоръжаване се оказва отличен инструмент на външната политика с интересни търговски последици. 
Наистина няма значение кой в крайна сметка печели, американската или европейската капиталистическа система. Нека си го кажем, глобализираната единна пазарна система винаги и във всички случаи облагодетелства едни и същи социални класи.
Тръмп, Мерц и Макрон ще отминат, но дори и всичко да се промени, всичко ще остане същото, тъй като основните индустриални и финансови линии и производствени отношения, за които международният дебат сякаш се е изчерпал и е отишъл в забрава, ще останат непроменени. 
Както италианският есеист Марко Ревели правилно отбелязва в своето изящно есе, публикувано от Laterza, "класовата война съществува. И богатите я спечелиха".


Проф. Франко Кардини (роден на 5 август 1940 г. във Флоренция) е италиански историк, есеист и блогър, специализиран в изучаването на Средновековието. 

"Октагон. медиа" е руско интернет-издание, създадено през 2020 г. и базирано в Екатеринбург

Със съкращения