Църквата почита на 5 юни св. свщмчк Доротей, еп. Тирски. Преп. Петър Корицки

Св. Доротей оставил важни за християните съчинения на гръцки и латински език

При царуването на нечестивия римски император Диоклетиан епископ на град Тир бил свети Доротей. Когато нечестивият цар повдигнал жестоко гонение срещу християните, Доротей оставил своята катедра и се криел в отдалечени места. Но с възцаряването на император Константин Велики, когато в Църквата настъпило успокоение, светителят отново се върнал на своята катедра в Тир. 
Животът на Доротей продължил до времето на император Юлиан Отстъпник. Възкачил се на престола, той отначало преследвал християните не открито, заповядвайки на началниците на области, които били негови единомишленици, по всякакъв начин да ги притесняват и измъчват. Тогава свети Доротей, виждайки, че срещу вярващите се надига ново гонение, отново оставил катедрата на Тирската църква, казвайки: "А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг."
Напускайки Тир, Доротей дошъл в Мала Азия, но и там не се укрил от идолослужителите, тъй като Бог го призовавал към мъченически венец. Той бил хванат от поддръжниците на беззаконния цар в град Уд. Като претърпял различни мъчения, предал блажената си душа в ръцете на Господа на сто и седем годишна възраст.
Изучил в съвършенство както светските, така и духовните науки, свети Доротей оставил след себе си различни, твърде важни за християните, съчинения на гръцки и латински. Той съставил жития на пророците и апостолите, а също и други поучителни съчинения и разкази. И сега, бидейки сам записан в книгата на Живота, той е въдворен в небесните селения с тези светии, чиито разкази за живота им съставил по време на земния си живот.

Преподобни Петър Корицки се предал на подвижнически живот и починал в дълбока старост в пещера сред непристъпни скали и пропасти

Преподобни Петър е живял в ІІІ век. Той бил родом от с. Корица, което се намирало около Призрен (според други - около Ипек). Бил син на бедни родители и като момче орал с един сляп вол. Необикновено кротък и незлоблив, Петър твърде рано се отдалечил в самотно място и се предал на подвижнически живот. В тежката борба с демони и изкушения той излязъл победител. Около него се събрало множество монаси, на които той станал наставник. Бягайки от людска слава, св. Петър се поселил в една пещера около Корица сред непристъпни скали и пропасти, където и починал в дълбока старост.