21 Октомври 2025вторник02:04 ч.

Поезия

Никола Ракитин - възторженият певец на равнината

/ брой: 121

автор:Продрум Димов

visibility 8190

Първото ми докосване до този талантлив и рядко родолюбив наш поет беше в началото на 40-те години на миналия век чрез школските ни христоматии. Особено впечатляващ бе уникалният му астраганен калпак, с който се открояваше визуално в средите на родния ни писателски свят. А от стиховете му усещахме нестихващия полъх на обичта му към ухаещата топлина и красота на българската земя и природа. На тях и на отрудените хора той беше отдал ненаситно сърцето си.
Никола Ракитин е роден на 6 юни 1885 г. в с. Трудовец, Софийско. Учи в Орхание (днес Ботевград) и София, където се преселват родителите му. В столицата завършва гимназия и славянска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". След това се установява в Плевен, където учителства до 1933 г. 
"Под цъфналите вишни" е заглавието на дебютната му стихосбирка. Следват: "Животът може би е сън", "Беглец", "Преди да съмне", "Размирни години", "Златни нишки" и други заглавия, които му отреждат място на творец сред писателската ни гилдия. В Плевен си е спечелил име не само на добър учител по литература, но и на авторитетен поет. Там създава семейство, раждат му се три хубави момичета, а съпругата му, оценила литературния му творчески талант, се старае да живеят в благодатна и сърдечна обстановка, за да може да твори и нощем. Между другото, писателстващият учител се оказва и добър стопановед. Сам засажда десертни и винени сортове в добре гледаното си лозе, произвежда пивки вина и домът му се превръща в любимо съсредоточие за литературни творци и други интелигентни гости от столицата и града. Задушевна атмосфера, в която струят най-щастливите години за него и задружното му семейство.
Макар че живее, работи и твори в провинцията, поетът често отскача до София, поддържа творчески контакти с редакции, издателства, среща се с колеги. Не пропуска да се среща и с гостуващи в страната ни известни писатели и поети. Така се възползва от посещението на популярния руски поет Константин Балмонт у нас през април-май 1929 г., осъществено по покана на Славянското дружество и Емануил Попдимитров. По време на това гостуване Балмонт, заедно със съпругата си Екатерина Андреевна, посещава и дома на Никола Ракитин в Плевен, където живеят известно време. Там световноизвестният руски поет за първи път се докосва до народното ни творчество, от което е възхитен. 
Никола Ракитин продължава активно да твори, вдъхновен от красотата на родната природа. Следват изданията му "Зима при Вит", "Пролет при Вит", "Дунавски сонети", "Цветя от вечната пролет", "Черноморско лято", "Дарове на Балкана" и други произведения, които го нареждат сред майсторите на българската пейзажна лирика. Така стига до последната му, издадена приживе творба - "Капят листата".
През 1933 г. Никола Ракитин се разделя с учителската професия и става директор на историческите музеи в Плевен. Идват най-черните, съдбоносни страници от неговия живот. Става жертва на злостна клеветническа кампания, като е обвинен в злоупотреба с държавни пари и шпионаж в полза на Румъния. Призован е и от Софийския военен съд, където му приписват обвинения за кражба на вещи от плевенските музеи. Изпаднал в непоносима депресия от невъзможността да се изчисти от жестоките клевети, поетът се самоубива, скачайки от влака, пътуващ от Плевен за София.
Когато разбира за смъртта му, Константин Балмонт пише: "Най-добрите стихове на Ракитин слагам до руските образци, които смятам за най-добрата лирика на света."

Никола РАКИТИН
(1885-1934)

***
С очите всяка вечер от брега
изпращам кораби в страни незнайни.
Топи ме бавно тихата тъга
на блянове несбъднати и тайни.

Де ходих, що видях и изживях?
Аз само чаках, но не стана чудо.
В кръга на труд и грижи побелях
и гледах други да живеят лудо.

О, жажда да съм волен, да съм сам,
да скитам вред и всичко за да видя.
Изпращам с мъка корабите там,
където никога не ще отида.


***
Аз обичам песните, които
слушал съм от майчини уста;
те са прости като песента
на разбуненото гъсто жито.

Те са свежи като аромата
на тревите, цъфнали в роса,
с ромона са пълни на леса
и с тайнствеността на планината.

Аз обичам песните, в които
е духът народен съхранен.
На езика майчин и свещен
в тях очарованието е скрито.

43 000 души прекъснали образование през 2024 г.

автор:Дума

visibility 1318

/ брой: 195

Ден на траур в Созопол заради катастрофа

автор:Дума

visibility 1296

/ брой: 195

България получи още два самолета Ф-16

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 195

Рибата поскъпва заради намален улов

автор:Дума

visibility 1283

/ брой: 195

Най-големите загуби на вода у нас гонят 90%

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 195

Чуждите инвестиции у нас са паднали с 11% за година

автор:Дума

visibility 1324

/ брой: 195

Служители на железниците крали ябълки, вместо да ремонтират релсите

автор:Дума

visibility 1421

/ брой: 195

В Киев: Зеленски се върна от САЩ с празни ръце

автор:Дума

visibility 1459

/ брой: 195

Атина раздава безплатни ваучери за зимна почивка

автор:Дума

visibility 1257

/ брой: 195

Атака срещу партията на полския премиер

автор:Дума

visibility 1287

/ брой: 195

Накратко

автор:Дума

visibility 1259

/ брой: 195

Нация от наематели?

автор:Мая Йовановска

visibility 1244

/ брой: 195

Недоуменията на пълен левак

автор:Юри Михалков

visibility 1270

/ брой: 195

Така започва полудяването и самообожествяването

visibility 1437

/ брой: 195

Най-хуманното и най-истинското предложение

visibility 1187

/ брой: 195

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ