Стихотворението

Пътека след спомена

Страхил ЕРМЕНКОВ

Зад прозорците дебнат завеси от мрак,
напоени със делници сиви,
в самотата угасват надежди без знак -
все несбъднати, винаги живи.

От трапезата празнична само трохи
се надсмиват над дните ни прашни
и убиваме скуката в свойте души
със горчилка от празните чаши.

И се лутаме тъжни в безлунната нощ,
в лабиринта на своето време;
хоризонтът далечен е винаги нов
и във него надеждата дреме.

Знаем - с утрото идва делникът нов,
щом луната остане далеко
и, че рана остава след всяка любов,
а след спомена - само пътека.