Има ли изход за Централна Европа?

Иво ШЕБЕЩИК*
Slovo (noveslovo.eu)

Германският канцлер Фридрих Мерц предлага държавите членки на Европейския съюз в ситуация, в която президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва все по-голям натиск върху тях, да се обединят в рамките на ЕС. Преведено на разбираем език, предложението на Мерц не предполага нищо по-малко от това да се позволи на Европейската комисия и държавите членки да продължават да правят една след друга голяма стратегическа грешка за неопределено време. И най-хубавото е, че те трябва да постигнат съвършенство в категорията "най-погрешните решения".
Освен това, заслужава да се отбележи, че когато германски канцлер промотира идеята за "обединена Европа", посланието трябва веднага да е ясно за хората, живеещи на изток от границите на Германия: "Трябва да бягаме и да стоим възможно най-далеч от това!" В Централна Европа, базирайки се само на малка част от няколко исторически интеграционни процеса, протичащи по поречието на Дунав (Велика Моравия, кралските държави на Пршемисловци, Люксембургци и Ягелонци, както и Хабсбургската империя), Братислава и Будапеща са формирали основата за евентуална бъдеща централноевропейска интеграция, която би могла (и би трябвало) да се разшири, за да включи Чехия, а впоследствие Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия (която не е член на Европейския съюз), а евентуално и Черна гора.
Чехия, под управлението на Андрей Бабиш и неговите коалиционни партньори, вече е направила

малка крачка към Будапеща и Братислава

Сега Прага гледа в двете посоки, с единия крак на брюкселската улица "Ла Лоа", където се намира дворецът Берлемон, седалището на Европейската комисия (с червените си килими, по които членовете на ЕК редовно се разхождат пред телевизионните камери, поздравявайки своите очарователни "лидери" на държавите членки на ЕС). С другия чешкото правителство все още плахо гази вода някъде по бреговете на Дунав между Братислава и Будапеща. Но всичко е по-добре от едно голямо, безопасно НИЩО, каквото беше при правителството на Петър Фиала.
Вярно е, че настоящата Европейска комисия е много неспокойна от идеята за разширяване на централноевропейското ядро на съпротива. Европейската комисия, разбира се, с радост би обявила триединството от Будапеща, Братислава и Прага за "руска тройка". (Странно е, че тази глупост все още не им е хрумнала!) И затова съветниците на чешкия президент Петър Павел правят всичко възможно, за да предотвратят формирането на тройното ядро на бъдещия Централноевропейски съюз. (Между другото, самият Бабиш не е особено запален по тази разумна цел.) Докато две правителства се съпротивляват на Брюксел (ЕС и НАТО), Брюксел може да сметне това за аномалия, за дребен недостатък в системата. Веднага щом съпротивляващият се център - който е културно, исторически и традиционно коренно различен от старите европейски имперски и колониални сили, както и от Германия, разширяваща се по метода на "дървесните пръстени" в близката и далечната си чужбина - започне да се укрепва, възниква заплахата този център да придобие магнитна сила, която ще привлече нови партньори.
В същото време най-разумният път за Централна Европа е точно обратното на това, което би искал германският канцлер Мерц. Няма нужда да се обединяват още повече, за да се допускат нови грешки, а по-скоро да се 

дистанцират от политиките на сили

с които централноевропейските държави не са имали нищо общо през по-голямата част от историята си. Като правило, те са ставали жертви на западните интереси, а не получатели на помощ или подкрепа. 
Британската и френската междувоенна политика на подкрепа на Германия в името на очакваната следваща война със СССР доведе до предаването на Чехословакия на Хитлер, а чешката държавна граница с Германия остава де юре неопределена и е гарантирана само от клаузата за "настоящата граница". Това е в контраст с полско-германската граница, която де юре е установена като постоянна и окончателна. Между другото, Германия никога не е плащала военни репарации на Чехословакия. Получихме само нищожна сума. Вацлав Хавел беше толкова благодарен за германската подкрепа за кадифената трансформация на Чехословакия (и нейната подготовка), че не поиска нищо от Германия в новия чешко-германски договор.
Държавите от Централна Европа нямат колониално минало и следователно нямат колониален манталитет. Те са способни да изградят собственото си съществуване, не търсят колонии, нямат нужда да крадат природните ресурси на другите и не се стремят към териториално разширение. Това означава, че нямат реална обща основа с традиционно експанзивните и доминиращи Германия, Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Нидерландия и Белгия, които винаги са оставали колониални сили от началото на модерната епоха и през по-голямата част от историята си повечето от тях са се стремили да разширят своите империи.
Италия също представлява различна историческа традиция, за разлика от тази на повечето централноевропейски държави. Интеграцията на "дунавското пространство", този воден път на Централна Европа, е напълно логична. Логично е също така, че това пространство не включва Полша, която е ориентирана към разширяване в североизточна и югоизточна посока.
Разбира се, може да се твърди, че Австрия, чиято династия на Хабсбургите управляваше центъра на Европа в продължение на векове, също принадлежи към Централна Европа. Унгария също има имперска традиция. Но може да се предположи или поне да се надяваме, че тези две съвременни държави, образувани след разпадането на Хабсбургската монархия, двете ядра на австро-унгарския дуализъм, са възприели реалполитиката и са ориентирани към националните интереси, включително собствената си сигурност, а 

не към мечтаенето за възродена империя

Те очевидно (или може би не, но да се надяваме) разбират рисковете, свързани с участието в опасната стратегия на настоящата Европейска комисия и европейската част на Северноатлантическия алианс.
Тесните връзки с Фон дер Лайен, Мерц, Макрон, Стармър, Рюте и представители на антитръмпската фракция на глобалните сили в Съединените щати представляват само сериозни рискове за Централна Европа. Разбира се, има рискове от сътрудничеството с Доналд Тръмп, въпреки че, от друга страна, това е единственият начин Централна Европа да избегне ядрена война с Русия. Войната с Тръмп и неговите последователи може да дойде по-късно, да речем след 10 до 15 години. (Колкото по-късно, толкова по-добре, нали?) Ще бъде невъзможно Централна Европа да се освободи напълно от диктатурата на Вашингтон. Но е възможно да се освободи от дезориентирания Брюксел чрез създаване на бързо разрастващ се формат V3, а по-късно и V5 или V6. Скачането от влак, който не можеш да контролираш и знаеш, че се насочва право към морските дълбини, не е предателство или малодушие. Това е нормална проява на самосъхранение.

Slovo (noveslovo.eu) е ляво ориентирано списание в Словакия, насочено към социални, политически и културни теми

* Иво Шебещик е чешки журналист, историк и преводач. Завършил е Факултета по изкуства в Масариковия университет в Бърно