Художниците са продавачи на емоции

СТЕЛА СТЕФАНОВА е родена през 1979 г. в Пловдив. Завършва висше техническо образование и работи в сферата на рекламата и интериорния дизайн, преди да се отдаде изцяло на живописта. Има осем самостоятелни изложби в утвърдени български галерии и представяния в авторитетни международни форуми като "Naiva Bratislava" и Биеналето "Наив България" (където е двукратен лауреат на Втора награда). През 2024 г. на 57-ата Международна среща в Требне, Словения - институция с половинвековна традиция под егидата на ЮНЕСКО, сред десетима избрани творци от целия свят тя е удостоена със Специална награда за техника, присъдена от Експертния съвет след пряко наблюдение на специфичния й метод на работа. Член е на Дружеството на пловдивските художници и на Асоциацията "Арт наив България".


- Госпожо Стефанова, връщате се в галерия "Възраждане" с новата си изложба "Вътрешна архитектура". Разтълкувайте заглавието за тези, които все още не са я разгледали. Какво ново ще открият онези, които следят и познават Вашето творческо развитие?
- Почитателите на моето изкуство казват, че всеки път, когато разглеждат моя изложба, се чувстват като в приказка. Старая се тази приказка да е различна и да носи послание. В последно време ме вълнуваше вътрешният свят, в който обитава душата ни, съпоставим с външния физически и връзката между тях.
Изначало ние се раждаме с твореца и разрушителя в себе си. Учим се да създаваме и градим, и да потискаме това разрушаващо начало. Оказва се, че живеем на ръба между илюзорното и реалността, уж сме сега, а често прелитаме в бъдещето или дълбаем в миналото. Това като цяло описва и структурира един наш вътрешен свят, крехък до голяма степен, подвластен на влиянието на физическото и емоционалното. Тази наша измислена реалност, а тя е красива, доста често базирана на мечтанието, за съжаление, не се проявява в света, който ни заобикаля. Всеки иска да живее посвоему в един идеален свят, а понякога опитите да направим това в действителност остават напразни. Доколкото вътрешното структуриране определя и нашето поведение във външния свят.
- Показвате картини без рамки - зрителят може мислено да дорисува всяка от творбите или да фантазира накъде поемат героите в тях. Възприемам го като своеобразна покана за виртуално съавторство и съпреживяване към сродни души, които нямат Вашия талант, но носят Вашата душевност?
- Срещата с публиката винаги е вълнуваща именно заради съпреживяването. Много е радостно да намериш съмишленици, без много думи, само с емоцията, която е вкарана с дадена картина. Понякога тази чувствителност е разтълкувана и доразвивана от зрителя, което пък за мен е особено любопитно. 
Обичам да бягам от рамката, някак ми се струва скучно да ограничавам мисълта в правилна форма, затова и избрах дървото за материал, който най-добре ми пасва на творческото изразяване.
- Дори имате Специална международна награда за техника и за принос чрез иновативното използване на дървото като активен пластичен релеф.
- Обичам дървото, то ми дава свобода за формата и пространството, картините могат да са триизмерни. Харесва ми работата с него, самият процес на рязане и обработка, мирисът на дърво. Сякаш по-лесно се изразявам с форми, отколкото с образи върху платно, а и празното бяло платно в началото ме плашеше. Сега вече имам и комбинации на такова с дървена рамка, която допълва и разчупва правоъгълната форма. Вдъхновението да пробвам с този материал дойде под силното влияние на едни дървени пана, които бяха завладяващи, а и имах налични дъски, дори с история, тъй като бяха от покривната конструкция на една мелница.

- Би било интересно да споделите моменти, детайли от процеса на работа по Вашите произведения.
- Радвам се, че пътят, който извървях през последните шест месеца в създаването на картините, вече приключи. Сега те са в галерията и живеят самостоятелен живот - говорят, радват или пък никой не ги забелязва. От идеята до реализацията - това е денонощен процес, имам предвид, че никога не спирах да мисля за това, върху което работeх. Те са били в главата ми постоянно. Първо, всяка идея е добре обмислена. Следва конструктивно как ще бъде изпълнена. Има случаи, когато самата картина те води и вложената идея се преобразува в нещо друго.
- Завършили сте висше техническо образование, а след това посвещавате времето и творчеството си на изкуството. Как стана така, че най-напред се насочихте към точните науки?
- Рисуването винаги е било част от живота ми. Дори от малка помня как рисувам палми и маймуни и слушам аудио приказките за деца на "Балкантон", тогава на плоча. Изкуството ме е привличало, но не му беше дошло времето. Нали знаете, че на всяко нещо му идва времето, само трябва да имаш търпение. Ако имам талант, то той е от майка ми, която е искала да стане художник и хубаво е рисувала. Още пазя нейна картина от гимназията. Тогава обаче времената са били такива, че "художник къща не храни". То май и сега е така. И тя става счетоводител.
Когато настъпи моментът да кандидатствам в университет, исках много да стана адвокат. Тогава това ми се струваше идеалистична професия - доброто срещу злото и борбата за правда, но не ме приеха. За да не губя една година, кандидатствах с математика, любим предмет, и ме приеха в Техническия университет в Пловдив. Пет години, които не са пропилени, с много интересни предмети и невероятни колеги. По стечение на обстоятелствата не успях да намеря работно място по специалността си "Оптоелектроника и лазерна техника". 
Започнах да рисувам по-редовно като отмора и развлечение след дълъг работен ден. После дойде и страстта към дървото. Последва първа изложба и борба за утвърждаване и така се заредиха вече десет години, в които се занимавам с това изкуство. Техническото ми образование ми помага в конструктивно отношение, когато трябва да сглобя нещо в работата ми.
- Специализирали сте в майсторския клас на световнопризнатия художник наивист Ян Глозик. Но много преди това сте избрали за свой начин на изразяване и творчество наивизма. С какво Ви привлече този жанр?
- Да твориш в стил наив е мисия: да покажеш и представиш добрата страна на живота. Да накараш хората да се усмихнат и да си спомнят, че доброто съществува и то е около нас и вътре в нас, че животът е прекрасен във всичките си форми и цветове. Една изложба на наивистично изкуство е зареждаща и носи положителна емоция. Поначало наивистите са големи добряци, мечтатели и оптимисти, но те не летят в облаците, нито изкуството им е лековато. Те умеят да внушат чрез богатата си цветност и с леко намигване, че детето във всеки от нас е живо, а то е източник на радост и чистота.

- Наивизмът като че ли става все по-актуален. Много даровити хора творят в стил наив - и самоуки, и академични възпитаници. На какво може да отдадем този факт?
- Това е вътрешно усещане. Лекотата на изразяване, без да се съобразяваш с академичните норми на рисуване. Наив е една свобода на добрата душа! Картините в този стил са зареждащи. Може би затова има такъв интерес именно към този стил.
- В Белоградчик от 2019 г. е отворена Музейната експозиция "Салон за наивистично и интуитивно изкуство", а от 2023 г. е учредена Асоциацията "Арт наив България". Какво значение има съществуването на тези институции за общността на художниците наивисти у нас?
- Българските художници наивисти са изключително талантливи и с международно признание. В Сърбия, Хърватия, Франция примерно, има школи по наивизъм, които следват определен стил на изразяване, за разлика от българските творци. Но това е голям плюс за нас от гледна точна на свободата в сюжетите и изразните средства.
Като цяло стилът наив в България е добре познат и той е представян от галериите ни. Но през 2019 г. за първи път получава Дом музей "Салон за наивистично и интуитивно изкуство" в гр. Белоградчик с изключително богата колекция. Следват Биенале "Наив България" и Международният салон "Наив", които поставят България на международната сцена, вече като организатори на големи наивистични форуми.
Двигателят на всички тези положителни промени е Даниела Осиковска, която е и инициатор за сформирането на Асоциацията "Арт наив България" през 2023 г. Благодарение на нея наивистите се обединихме и станахме общност. Тя е съставител на първия и втория том на "Съвременни български наивисти", обширно луксозно издание, в което под формата на анкета и илюстрации на картините ни се представят българските наивисти. Книгите съдържат и информация за вече починали автори с международно признание и слава. Това е първото подобно издание след книгата на доц. Татяна Вучева от 70-те години на ХХ век. 
Сега Асоциация "Арт наив България" работи именно в тази посока: да представя художниците наивисти на наша и международна сцена. За първа година се появяваме като общност и представяме България чрез сборна изложба наив в Рим, Италия. 
- Колкото и да е талантлив човек, струва ми се, че в днешно време в България не е лесно да се живее само от изкуство. Или греша?
- Зад таланта най-вече стои много труд, самотни дни в ателието и желанието да надскочиш себе си. Да се живее от изкуство във физическия аспект на живота е трудно. Но няма нищо по-удовлетворяващо в духовен план за мен от това да се занимаваш с изкуство. Дори имам традиция след всяка моя успешна изложба да си купувам картина. Всяка от тях е нов свят, различен и интересен. Не обичам да си закачам мои картини по стените вкъщи. Ценя труда на колегите, защото знам колко часове труд, старание и емоция отнема процесът по създаването на една картина. И ако Джани Родари е описал един продавач на надежда, то художниците са продавачи на емоции.
- Творбите в изложбата "Вътрешна архитектура" са излезли от ателието Ви и вече са "в ръцете" на любителите на изкуството. Какво следва за Вас в творчески план?
- До края на годината ще участвам в поредица от сборни изложби, една от които е тазгодишният четвърти Международен салон "Интуитив".