Бизнесът иска по-нисък праг за компенсации при скъп ток
/ брой: 90
За компенсации при цена на тока над 120 лв. за мегаватчас на електроенергийната борса и за 80% от потреблението на бизнеса, настояват от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори в България (БФИЕК) в отворено писмо до премиера, енергийния министър и председателите на Народното събрание и на парламентарната енергийна комисия.
Последният одобрен от управляващите механизъм за компенсации на сметките за ток изтече в края на март 2025 г. Той предвиждаше покриване на разходите на предприятията за електроенергия при цена на тока на свободния пазар над 180 лв./МВтч. Това струваше на Фонда "Сигурност на електроенергийната система" близо 1,2 млрд. лв.
Още преди изтичането на сегашния компенсаторен механизъм работодателските организации и министърът на енергетиката Жечо Станков разговаряха за приемането на законова база, която да се задейства автоматично при високи борсови цени на тока, а не да се одобрява от Министерския съвет за определен период от време. Постигнатото принципно споразумение беше за въвеждане на долен и горен праг на цените при определянето на помощите за бизнеса.
От БФИЕК сега настояват "в спешен порядък да бъде въведен механизъм за компенсиране на цените на енергоинтензивната индустрия при цени над 120 лв./MВтч за 80% от потреблението". Според индустриалците така "ще се компенсират разликите в ценовите равнища както с Европа, така и с конкурентите извън ЕС и ще се възстанови паритетът в конкурентоспособността на индустрията".
Като аргумент за приемане на искането им, от организацията посочват, че България е единствената страна от Европейския съюз със значим дял на енергоинтензивната индустрия във формирането на БВП, която няма целенасочена политика за подкрепа на тези отрасли.
"У нас, дори и при прилагане на компенсации за цените на електрическата енергия, ценовите равнища не гарантират конкурентоспособност на енергоинтензивните предприятия", заявяват от федерацията и дават пример с данните на НСИ за индекса на промишленото производство за февруари и за март 2025 г. Според тях календарно изгладеният индекс на промишленото производство спада с 8,3%, което е най-големият спад от март 2024 г. и над два пъти по-голям от спада за февруари 2025 г. (-3,5 %), посочват от организацията.