Гавра с Нобел 2
/ брой: 11
Гаврата с Нобеловата награда за мир няма край. Когато през октомври Норвежкият Нобелов институт реши да връчи отличието на венецуелската опозиционерка Мария Корина Мачадо, светът остана, меко казано, изненадан, защото бяха спрягани имена на много по-заслужили и известни хора от нея. Още повече, че с последвалите й действия, тя показа, че категорично не заслужава наградата - злорадо се наслаждаваше и благославяше как един от конкурентите й за Нобела нахлува в собствената й родина. Вероятно и от Осло са останали не по-малко учудени от този факт, но решиха да се придържат към устава, според който "призът не може да бъде отнет, предостъпен или подарен".
Един от първите уроци, на който ни научи 2026 г. (за първите три седмици) е, че писани и неписани закони, наредби и заповеди могат да бъдат погазвани, пренебрегвани по най-грозния и позорен начин, при това от самоопределили се като "демократични" лидери и никой и нищо не може да ги спре. Така, както Тръмп заяви, че Международното право не го касае, така и миналата седмица Мария Корина Мачадо, напълно съзнателно пренебрегвайки Нобеловия комитет, отиде в Белия дом и собственоръчно подари медала си (парите реши да запази за себе си) на американския президент. Сякаш така ще си осигури ръководния пост във Венецуела, към който така хищно се е устремила. Но отново удари на камък, защото Тръмп не я възприема сериозно. И как би могъл? Подмазването на г-жа Мачадо е по-жалко и от това на родните ни политици, когато става въпрос за ЕС и САЩ. Първоначално посвети Нобела за мир на Тръмп само на думи, заявявайки пред целия свят, че той напълно го заслужава. Но бизнесменът-президент не се задоволява с празни приказки. Затова венецуелката, осъзнавайки, че управлението на страната й се изплъзва, плю и на малкото й останало достойнство, влезе през странична врата на Белия дом, бе посрещната в трапезарията и даде това, което самата не заслужаваше. И Тръмп, съвсем нагло взе отличието, все пак е "спрял 8 войни", това че за една година САЩ са нанесли повече въздушни удари, отколкото Байдън за целия си мандат, няма значение.
И, така, Нобелът за мир вече се предава от ръка на ръка на кръвожадни и алчни лидери, които погазват всякакви правила и последното, което искат, е мир.
