Завръщането на доктрината "Брежнев"

Има философи, които смятат, че в широк смисъл, и тук се позовават на Маркс, историята се развива по спирала, която неизменно върви нагоре, по пътя на прогреса. Практиката обаче учи, че е напълно възможен и обратният процес - надолу - спиралата да води към регрес. 
Защото, когато под лозунгите за борба в защита на демократичните завоевания (алюзията със "завоеванията на социализма" е преднамерена) се действа антидемократично, това, което ще последва, е връщането към репресивни практики от близкото минало, уж отречени в името на по-прогресивни идеи. 
Това ни показа сагата с изборите за президент на съседна Румъния, като примерът далеч не е единствен, просто е най-крещящ и доби световно звучене. 
Изборите в Румъния ни научиха на две неща. Първото го знаехме, но беше потвърдено. Национализмите не могат да бъдат устойчива идеологическа платформа, около която в мирно време да бъдат обединени големи маси хора. 
Джордже Симион, както показа и разрезът на гласоподавателите, по-скоро е отблъснал с агресивната си реторика, отколкото е привлякъл нови гласове. Не е и толкова учудващо, че той загуби двайсетте си процента преднина пред спечелилия Никушор Дан. 
Кандидати като сваления по-рано от изборите Калин Джорджеску и загубилия на 18 май Симион работят върху емоциите на хората, а това е "материя", която бързо прегаря. Образно казано, такива кандидати не стават за бягане на дълги разстояния. Те или печелят от раз, или в хода на гонката отпадат. 
Второто, което научихме от румънските избори, е, че нашият нов "имперски" център в Брюксел (в случая името на белгийската столица е условност) няма намерение да губи и да признава загуби, ако ще да загърби всички принципи, в които се кълне, че се явяват носеща конструкция на Европейския съюз. И най-вече принципът на свободното волеизявление като основополагащо при демокрацията. 
Това го видяхме не само в Румъния, където Джорджеску бе изхвърлен от изборите с несъстоятелни обвинения, че Русия му помогнала през китайската видеомрежа ТикТоК. 
Същата картина я виждаме и в България около желанието за провеждане на референдум за въвеждането на еврото - просто беше отхвърлена самата идея, при това с максимално изразено презрение към мнението на хората; в Германия, където се подготвят юридически обосновки за забраната на най-голямата (по последни данни) партия в страната; и по отношение на смутителите на спокойствието в ЕС - Унгария и Словакия, чиито ръководители са подложени на остракизъм от страна на колегите си по съюз, на Роберт Фицо му бе отнето фундаментално право - свободно движение в рамките на ЕС. 
Тези репресивни по своята същност действия няма да отминат без последствия за Съюза. 
В румънските избори, казват, имало външна намеса, но тя не била руска, макар твърденията за нея да дойдоха от един руснак - създателя на приложението за размяна на съобщения "Телеграм" Павел Дуров. 
Дуров, срещу когото има образувани дела във Франция, съобщи, цитиран от "Ройтерс", че отказал искането на западно правителство за "заглушаване" на консервативните гласове в Румъния преди президентските избори. "Не може да "защитаваме демокрацията", като унищожаваме демокрацията. Не можем да се борим срещу "намесата в избори" чрез намеса в избори. Или имаме свобода на словото и честни избори, или нямаме. А румънският народ заслужава и двете", бе коментарът на световноизвестния руски предприемач. 
По-късно Дуров намекна, че към него се е обърнало френското разузнаване, което отрече (щеше да е странно, ако беше потвърдило). Но от партията на Симион - Алианс за обединение на румънците, заявиха на 23 май, че шефът на френското разузнаване Никола Лернер е посетил Румъния два дни преди втория тур на президентските избори, което също бе отречено.
Франция е под подозрение (заедно с Германия), че играе ролята на пъдар в ЕС. Не заради недоказаните по-горни твърдения, а по силата на особения френско-германски съюз, крепящ ЕС, и особено заради наглостта на бившия еврокомисар Тиери Бретон, който през януари т.г. отхвърли пред телевизия RMC принципа за свободното волеизявление на гражданите: "Направихме го в Румъния и очевидно ще го направим в Германия, ако е необходимо", визирайки намеса на ЕС в изборния процес в Германия при потенциална изборна победа на "Алтернатива за Германия". 
Изявлението на Тиери Бретон много прилича на написаното от Радослав Шикорски (сега полски външен министър) в "Туитър" след взривяването на "Северен поток" - "Благодарим ви, САЩ". И тогава всички всичко отрекоха, но неприятното усещане остана.
Има хора, които смятат, че Франция е нещо повече от пъдар в ЕС. В навечерието на изборите, точно когато, както някои смятат, шефът на френското разузнаване е бил в Румъния, Ливиу Драгня, бивш председател на Камарата на депутатите и бивш лидер на социалдемократическата партия, наскоро излежал присъда по обвинение в корупция, написа във "Фейсбук": "...Чаках да видя докъде е отчаянието на тази банда Чолаци, Гриндени, Боложани, Йоханисти, Бъсисти (фамилии на румънски политици - бел. авт.) и други охранители, които отвлякоха и поставиха тази страна на колене... 
Плащаха, притискаха, заплашваха всички кукли, които са имали в баланса си от много години: журналисти, певци, певици, инфлуенсъри, инфлуенсърки, атлети, измамници.... 
Обидиха милиони румънци, представяха ги като некултурни, глупави, бедни (колко познато - бел. авт.), плевели на обществото... 
Мисля, че трябва да помислиш внимателно дали искаш да участваш в превръщането на страната във френска колония или в полунощ да се събудиш и да спасиш Румъния."
Любопитно е, че през май 2019 г. в електронното издание "Барикада" журналистът Владимир Митев изнася в статията "Епохата на Ливиу Драгня в румънската политика приключи" по повод тогавашните евроизбори следното свидетелство на румънския политолог Аурелиан Джугъл: "Румъния отдавна има статут на полуколония на ЕС, и в този смисъл резултатите на вота отразяват реалните баланси във вътрешен и външен план."
Ако си позволим един по-фриволен коментар, от края на епохата на Драгня до началото на епохата на Никушор Дан Румъния измина пътя от полу- до цяла колония. И това не се отнася само за нея. 
Основната цел на доктрината за ограничения суверенитет на Леонид Брежнев (това е название, дадено от западните политици) е намеса във вътрешните дела на страните от Варшавския договор от страна на СССР, когато има заплаха за властта на местните компартии и за разпадане на социалистическия лагер.
На 13 ноември 1968 г. в речта си пред V конгрес на Полската обединена работническа партия Брежнев обосновава тази намеса във вътрешните дела: "Когато неприятелите на социализма се опитват да насочат развитието на някоя социалистическа страна по пътя на капитализма, то това не е само проблем на отделната страна, а се превръща в общ проблем, който засяга всички социалистически страни." 
Ако утре някой в Париж, Брюксел или Берлин смени думите "социализъм" и "социалистически" с "евроатлантически" и "евроатлантизъм", и произнесе тази реч, никой няма да усети разликите. Защото приликите (вече) са много повече.
Разбира се, историята не се повтаря. Тя се развива по спирала.