Акценти
Докато световните сили строят бъдеще, ЕС разглобява себе си
Предстоят затваряне на въглищни електроцентрали, рестрикции за индустрията, ограничаване на транспорта и още по-строги регулации за земеделието
/ брой: 234
Катя КАСАБОВА,
Флагман
Европейският съюз договори юридически обвързваща цел за намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. Пет на сто от това намаление да бъде постигнато чрез покупка на въглеродни кредити от чужбина.
Решението е взето късно във вторник и бе оповестено от Пресслужбата на Европейския парламент по обед в сряда. Това е една от най-драстичните климатични цели в световен мащаб. Зад цифрата стои не просто амбиция, а политическа заявка, която пренарежда икономиките на 27 държави, без да отчита геополитическия контекст, в който живеем.
Докато днешна Европа чертае графики за нулеви емисии, останалият свят чертае стратегии за мощ, индустрия и влияние. Разликата е фундаментална и тя обяснява защо континентът, люлка на цивилизацията, рискува да се превърне в музей на собствената си слава.
Какво реши ЕС? До 2040 г. емисиите трябва да паднат с 90%, а 10 години по-късно да сме климатично неутрални. Каквото и да значи това. Част от целта може да се компенсира с въглеродни кредити, но реалното вътрешно намаление остава колосално. Това означава ускорено затваряне на въглищни топлоцентрали, рестрикции за индустрията, ограничаване на транспорта, още по-строги регулации за земеделието. Европа се стреми да бъде пионер в климатична аскеза, без да се интересува дали някой друг по света изобщо я следва.
Какво прави световната конкуренция в същото време?
САЩ инвестират над 400 млрд. долара в индустриално възраждане и стратегически технологични сектори. Изграждат собствена AI инфраструктура, енергийна мощност и полупроводников автокефалитет. Разчитат на евтина енергия, включително газ и ядрени мощности. САЩ не си режат икономиката - засилват я.
Китай строи по 2 нови въглищни електроцентрали седмично. Влага без прецедент в изкуствен интелект, армия, киберсигурност, инфраструктура, космическа програма. Доминира в редкоземните метали - сърцето на зелените технологии, които Европа така ревностно иска.
Индия увеличава въглеродните си емисии ежегодно. Фокусира се върху икономически растеж, демографско предимство и превръщането й в нов индустриален гигант. Индия не се извинява, че иска да бъде световна сила.
Русия, Бразилия и Близкият изток развиват енергийни ресурси, укрепват военни способности. И най-вече използват енергийното си предимство като инструмент за политическо влияние.
Европа играе игричка „Да не настъпим въглеродната тревичка“ и губи цивилизационно, разрушавайки индустрията, върху която е построена.
Няма силна държава без енергийна независимост и производствен гръбнак. ЕС доброволно обезкостява металургията, химическия сектор, автомобилната индустрия, енергетиката, земеделието. Останалият свят ги развива. Европа ги затваря, поставяйки някакъв въображаем морал над реалността с мотото „Да бъдем пример за света“, както казват в брюкселските институции.
Само че светът не ни гледа, той ни се смее
и продължава напред. Морален максимализъм в среда на геополитически вълци е стратегическо самоубийство.
Старият континент се отказва от собствената си мощ, когато САЩ и Китай инвестират в изкуствен интелект като в нов ядрен арсенал. Европа пише нормативи как да ограничим… сървърите, защото „харчат ток“.
Китай държи монопола върху редкоземните метали, а Европа въвежда такси на собствения си бизнес. Това не е визия, а саморазглобяване. Европа губи по демография, самочувствие и стратегическа идентичност – със старо население, постоянен внос на миграция, която руши културния й гръбнак. Това е идеологически фанатизъм, който напълно е изместил рационалната политика. Защото новата климатична цел на ЕС представлява системен избор: да намалим мощта си, да ограничим икономиката си, да предадем индустрията си, да зависим от внос от Китай, Индия и САЩ. Никой не е победил в световно състезание, като е тръгнал да си връзва краката преди старта. Европа има нужда от нови лидери, които разбират, че климатът е важен, но цивилизациите загиват не от прекомерно количество въглерод, а от наивност, граничеща с идиотизъм.

Захарова:
Русия повече няма да спасява Европа
Русия вече спаси Европа, тя няма намерение да прави това отново, това вече е задача на самата Европа. Това заяви официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова на Общоруския форум за подкрепа на ветераните от специалната военна операция „Заедно ще победим“ в Националния център „Русия“.
"Прекият потомък на Бисмарк (Ото фон Бисмарк, първият канцлер на Германската империя) сега работи при нас като журналист, той е германски гражданин, знаете ли какво ми каза? Казва ми: "Кога ще ни спасите?", каза тя.
Казвах: "Не, ние вече ви спасихме веднъж, беше преди 80 години. Спасихме ви от вас самите, показахме ви пътя с цената на колосални жертви. Ние откъснахме парче от себе си и ви го дадохме, а вие се разпоредихте с него, както можете, а сега ще се събудите сами, това е вашата задача".
Мария Захарова не сдържа сълзите си, докато говореше за подвига на руските войници по време на специалната военна операция. "Не мога да запазя хладнокръвие, когато сте пред мен. Сълзите ми текат, когато виждам в залата хора, които са загубили своите близки", призна дипломатът, обръщайки се към участниците във форума със сълзи на очи. Публиката аплодира бойците.
"Не мога да не живея с това. (...) И двамата ми дядовци са воювали, по-малкият брат на дядо ми умря. И двете ми баби, по един или друг начин, бяха в тила", продължи Захарова. "За нас това е историята на нашето семейство, но аз живея с това, знаете ли. Гледам как хората, които губят ръцете, краката си, се учат отново не просто да ходят или да държат телефон, химикал, лъжица и така нататък, но се учат да живеят отново. Виждам невероятното търпение, проявено от семействата им, които трябва да ги измъкнат от другия свят", посочи Мария Захарова.
Гласове
