Празникът, който сплотява

Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май. Честването на празника е глобална инициатива със 139-годишна история, породена от стремежа за защита правата на трудещите се и постигането на достойно заплащане и справедливи условия на труд. Мнозина възприемат датата само като един от ярките символи на социализма. Историческите факти обаче свидетелстват, че тя е част от историята на човешката цивилизация.
Това е ден за възхвала на труда, на социалната отговорност и солидарност на хората от всички континенти. В името на общото по-добро бъдеще на света.
Актуален е днес, празникът настоятелно търси своето присъствие в живота ни. Но буди и размисъл, защото голяма част от хората са безработни, а мнозина работят при недобри условия и ниско заплащане.
На 1 май много страни в света честват обществените и икономическите постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света. Това е и Ден на международното работническо движение и на левите движения.

Началото

Историята на празника се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

В България

Денят на труда е и сред официалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.
От 1945 г. в Народна република България празникът започва да се чества ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение, за да се подчертае водещата роля на работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие и държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място.
След края на социализма в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва основно от социалисти и други леви движения и партии, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия. Трудовият празник по традиция е и празник на синдикатите.

По света

В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално.
Във Франция, където синдикатите са много силни, празникът се отбелязва подобаващо. Това е единственият ден в годината, когато всички работещи  да не трябва да са на работа, с изключение на хора, чийто вид занимание (като лекари или служители на градския транспорт) не го позволява. В страната се организират много митинги и демонстрации.
В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) в първия понеделник от септември. Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за "трудещия се човек". Днес Денят на труда там продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 година.

Във Великобритания отбелязват Деня на труда в първия понеделник на май. Предложения през 2011 г. са правени празникът да се премести през септември, в синхрон със САЩ и Канада, но засега това не е направено.
В страните от бившия социалистически блок Първи май продължава да е важен празник. В СССР и КНР той е отбелязван навремето дори с военни паради.
Празникът е честван и в нацистка Германия под името „Имперски трудов ден“ (Reichsarbeitstag).
Днес Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия и много други.