Наред с активното си стойностно присъствие в поезията за възрастни, белетристиката и художествено-документалното четиво, плевенската авторка Валентина Атанасова изпитва не по-малък афинитет да пренася перото си и в света на творчеството за деца. За това красноречиво говорят и досегашните й пет сполучливи издания, посрещани възторжено от най-малките ни читатели. Необуздаемият изблик на топлота и нежност към детето ни облъхва гальовно и в новата й поетична книга за деца - "Вълшебствата на бялото облаче", която ни представи съвсем наскоро плевенската печатница "КЕНТАВЪР 66". "Скъпи деца, - споделя авторката в уводните си думи към младите читатели - пиша за вас, защото вашите очи са като бистри езера, а сърцата ви - чисти и пълни с доброта. Пиша за вас, защото ви обичам.”
В своята творба поетесата Валентина Атанасова ни прави съпричастни на техните примамливи преживелици в контактите и съприкосновенията им с поведението на природата през различните сезони на годината. И ето ни в обятията на нейната "Пъстра песен". От богатата пъстроцветна палитра на есента ни отвежда в детските зимни настроения, а "Танцът на снежинките" наистина буди спонтанна радост още с първото им плавно разиграване. Не по-малка и впечатляваща емоционална обагреност носят и стиховете, посветени на пролетта, като почнем от разноликата и често намръщена "Баба Марта" и се вгледаме в слънцеясната обнадеждаваща усмивка, грейнала във веселите й "Кокиченца". В случая стихът не се родее с някаква високомерна изящна художествена изисканост, но това съвсем не понижава неговата покоряваща емоционалност и въздействие. Подобно мажорно настроение битува и в стихотворенията "Идва пролетта", "Макове" и др. Намирам за безспорно достойнство на творбата насъщното общуване на малчуганите с животинския свят, та даже и с насекомите. В това отношение интересно са поднесени обобщенията с "Бръмбарчето Бръмбазъчко". Потънала в чудноватия облик на детските щения, поетесата ни прави съпричастни и към неутолимото желание за докосване и до упойващата песен на сладкопойното "Славейче", която е "хвърковата и е като ласка нежна за душата"... Не е пренебрегнато "гривестото конче "Непослушко", което не може "винаги да е кротко и послушно", но се радва на неизмеримата детска обич. В стихосбирката не липсват и редове, които освежават съдържанието с леката си хумористична обагреност ("Буквояд", "Дядо, ряпа, котарак..."). Заглавието е обогатено в сюжетно-тематичен аспект, даже до известна степен и жанрово, с подходящото присъствие в него и на предложените гатанки, които винаги се приемат със спонтанно оживление от малките питомци, както и с две разказчета, които също наистина се радват на горещ прием от децата.
Всичко това прави поетичната книга на Валентина Атанасова "Вълшебствата на бялото облаче" едно много потребно четиво за децата, особено в годините на духовното обезличаване на българското слово и на усърдно навлезлите нови технологии.

